Независимо от свежата кръв в екипа ни, Evil Genius Blog като че позамря в последните месеци. Има много какво да ви разказваме, но като за начало нека започнем с по-скорошните събития - като например рождения ден на Вени. Тържествата продължиха само около 12 часа, с което за съжаление не успя дори да се доближи до рекорда от рождения ден на Луши (32). И все пак, 29.12 ни изненада с повече приятни емоции, отколкото бяхме очаквали.
Както всяко значимо (и не чак толкова) събитие, и този рожден ден беше заплануван още от преди 2 месеца, откогато датират първите списъци с гости. За съжаление много от поканените мистериозно се покриха, кой на село, кой при баба си, кой щял да ходи на пазар, кой от чист мързел. Нищо необичайно за нашата компания :D Успяхме пак да се съберем петима: Вени, Руми, Крис, Коси и Яни. Прекарахме по-голямата част от купона в разни дрънканици, пообсъдихме общи познати (гаадни клюкари) и стигнахме до неизменните прозрения за живота. За съжаление, колкото и да си ги повтарях през часовете след успешното си завръщане вкъщи, в момента не мога да си спомня нито едно от тях. За това можете само да съжалявате вие, любими верни читатели, защото сте се лишили от няколко бисера на безбрежната човешка мъдрост. Обещавам ако се сетя за тях, да ви информирам. Дотогава не ми се сърдете много, защото по-голямата част от следващото денонощие използвах за рехабилитация, сиреч да се наспя, като не бяхме мигнали цяла нощ. Освен това ми трябваше допълнително време, за да се възстановя от часовете между 5:30 и 8:00, когато всички бяха заспали, а аз, повтаряйки си популярния химн на всички неспящи (I'll sleep when I'm dead), мъчех горкия си полуумрял мозък с решаване на лесно судоку (отне около един час) и гледане на "Кой е по-по-най" и "Уди Кълвача".
Като цяло, нямаше как да е по-добре, като изключим някои леееки инциденти на сутринта. Нека стискаме палци Крис да не бъде нападнат от извънземни.
Както всяко значимо (и не чак толкова) събитие, и този рожден ден беше заплануван още от преди 2 месеца, откогато датират първите списъци с гости. За съжаление много от поканените мистериозно се покриха, кой на село, кой при баба си, кой щял да ходи на пазар, кой от чист мързел. Нищо необичайно за нашата компания :D Успяхме пак да се съберем петима: Вени, Руми, Крис, Коси и Яни. Прекарахме по-голямата част от купона в разни дрънканици, пообсъдихме общи познати (гаадни клюкари) и стигнахме до неизменните прозрения за живота. За съжаление, колкото и да си ги повтарях през часовете след успешното си завръщане вкъщи, в момента не мога да си спомня нито едно от тях. За това можете само да съжалявате вие, любими верни читатели, защото сте се лишили от няколко бисера на безбрежната човешка мъдрост. Обещавам ако се сетя за тях, да ви информирам. Дотогава не ми се сърдете много, защото по-голямата част от следващото денонощие използвах за рехабилитация, сиреч да се наспя, като не бяхме мигнали цяла нощ. Освен това ми трябваше допълнително време, за да се възстановя от часовете между 5:30 и 8:00, когато всички бяха заспали, а аз, повтаряйки си популярния химн на всички неспящи (I'll sleep when I'm dead), мъчех горкия си полуумрял мозък с решаване на лесно судоку (отне около един час) и гледане на "Кой е по-по-най" и "Уди Кълвача".
Като цяло, нямаше как да е по-добре, като изключим някои леееки инциденти на сутринта. Нека стискаме палци Крис да не бъде нападнат от извънземни.
