Първо, като едно хубаво встъпление, искам да приветствам с добре дошли новите членове на екипа ни - Вени, Теди, и, в най-скоро време, Дони, които изявиха скромното желание да понаписват по някоя статийка за нашия велик блог. От Вени все още очаквам да си поправи предишното мнение и да го изпълни с цели страници смислен текст, но не съм сигурна доколко това мое желание ще бъде изпълнено. Искам също да изтъкна, че с Крис оставаме тарторите на парада, also known as Големите Сирена, и тържествено обещаваме да направим всичко по силите ни, за да тероризираме до краен предел нашите нови подчинени. Вчера бяхме въодушевени от идеята да си направим фотосесия, в която ние да носим картонени коронки, а Теди и Вени да ни падат на колене, облечени в дрипи XD Но за съжаление беше по-трудно да открием необходимия реквизит, отколкото очаквахме, затова ще се задоволим с една приятелска снимка (вижте я отдясно).
Let carcass rulle the world.
събота, 27 октомври 2007 г.
петък, 19 октомври 2007 г.
Дневник от великото сражение
18.10.2007 г
Вече настъпва краят на четвъртата седмица от великото сражение. Отначало никой не вярваше, че борците ще успеят да се задържат на фронта толкова дълго време. И дори сега, всеки ден хората шушукат: "Няма да продължат още дълго". Но може би е настъпил мигът, в който всички трябва да признаем, че воините ни са по-силни и решителни, отколкото сме си мислили. По принцип нашия народ няма навика нито да се противопоставя на несправедливостите, нито пък да ги приема радушно: ние ще мрънкаме с години, ще измислим милион поучителни истории и шеги, ще прекараме безкрайни часове в словесна надпревара за това кой мрази повече неизгодното ни положение, но няма да се намерят и двама души, които да направят нещо по въпроса.
И така, явно всички подценихме способността на бойците да издържат без храна и вода за неопределени периоди от време, затова тази продължителна война все повече и повече ни изненадва. Междувременно до ушите ни стигнаха хиляди поучителни речи. Те залагаха главно на сложни термини, свързани в напълно неразбираем (а обикновено и също толкова безсмислен) ред. Тази стратегия постига целта си - никой не може да разбере напълно за какво става въпрос и как протичат сраженията, но затова пък на никого не му е чуждо да изкоментира и да даде експертното си мнение.
Многобройните опити да се настрои обществото срещу смелите борци обаче със сигурност не засегнаха по никакъв начин единствено нас. Тези бунтовници са нашите главатари, понякога - благодетели (но в повечето случаи - мъчители), с които всеки ден водим безброй мимолетни и като правило добронамерени схватки. Въпреки това все пак нашата принадлежност към дружината ни кара да изпитваме добре прикрито уважение и може би дори далечни симпатии, които, разбира се, никога не бихме показали и бас държа, че същото важи и за главатарите. Всеки ден ние, нисшестоящите, сме задължени да посещаваме мрачните дълбини на безкрайни подземия и да висим вътре, понякога да бъдем подлагани на обичайни и съвсем хуманни мъчения, приготвени с грижа от главатарите ни. Някои са по-зли от другите. Някои си имат причина, други са просто зли. Някои споделят съкровищниците си с нас, но има и такива, при които или липсва всякаква граница на злобата, или просто сандъчетата им са празни. Последните, за наше съжаление, с всяка година стават все повече и повече. С неохота признаваме, че и нашите сандъчета стават все по-мънички с течение на времето, а ръждясалите им панти са дотам захабени, че дори и главатарят с най-добри намерения трудно може да ги отвори и насилствено да пъхне вътре по някоя златна пара. Подозирам, че тези две обезпокояващи, ала безспорни истини са взаимно свързани, но не мога да определя кое на кое е повлияло.
Между другото, в името на правдата аз трябва да призная, че повечето мъчения, на които биваме подлагани, са всъщност по-скоро изпитания. Ако те бъдат преминати успешно, нашите главатари ни възнаграждават с по нещо от своите съкровищници. Ако попитате тях защо са замислили именно по този начин да споделят богатството си, някои навярно ще ви отговорят: "За да могат да оценят съкровищата по-добре.", други ще ви развият обстойни теории за жестокия естествен подбор, а трети, ако бъдат достатъчно искрени, няма да се сетят по-добра причина от "За да ги гледам как се мъчат!". Във всеки случай и ние не им оставаме длъжни: заобикаляме по всякакви хитроумни начини препядствията или просто им бъркаме в здравето. Един уважаващ себе си главатар, който е бил на служба порядъчно дълго време, може винаги да се похвали със своя идеален комплект скъсани нерви - истинско произведение на изкуството, подарък от неговите подчинени.
Най-належащият проблем, този, заради който избухна войната, е че вече никой не цени нашите съкровища. Нито тези на главатарите ни, които цял живот усърдно са ги събирали. Затова се появиха и злобарите с празни сандъчета. Затова и ние получаваме все по-малко богатства, без да сме заслужили това положение. Много от главатарите, недоволни от това, което получаваха, станаха контрабандисти. Избягаха зад граница, за да открият нови земи, където съкровището им действително се зачита и където могат да си живеят охолно с него. Истината е, че и всеки от нас, който съумее да напълни ковчежето си достатъчно, ще стане контрабандист. Това е мечтата на всяко малко дете. Никой вече не иска да става главатар на дружинка. Инфлацията нанася тежки удари върху нас: сокчетата от 10 скочиха с 20%, в резултат на което те вече следва да бъдат наричани сокчета от 12. Ще трябва и да свикнем с тенденцията насъщният ни хляб да се подвизава в супермаркетите в секция "Деликатеси". Но това, което започва да ни гложди отвътре, е въпросът: "Ще ходим ли някога отново в подземията?!"
Никой не може да ни даде отговор. Главатарите ни са на бойното поле, в словесно нападение те не дават нито миг покой на властите, замерят ги с копия от недоволство и катапултират гюлета гняв, които са събирали с години. А когато свършат гюлетата, използват тикви. Всички налични материали рано или късно ще станат оръжия в ръцете на избеснелите главатари, които и без това се прехранват с каквото намерят. Време беше някой да се опълчи срещу нередностите, които стават пред очите ни, от които засегнати сме и ние, и главатарите, и всички останали. Ние ги подкрепяме. Дори сме много щастливи, че не ни се налага всеки ден да слизаме в тъмните подземия. Но 4 седмици! Това започва да ни се отразява зле. Каквото и да ви говорим, ние обичаме нашите тъмници, където откриваме толкова много интересни неща (някои от тях даже са живи!), общуваме с другите разбойници и кроим планове как да си го върнем на главатарите. Никога не бихме отказали няколко дни почивка, но тази неяснота ни убива: всеки ден се чудим дали няма враговете да сразят смелите борци, или пък случайно да изпълнят исканията им. Постоянно се надявам на още няколко дни, защото много добре знам, че имам толкова за вършене: но стоя тук, заровена в учебници по математика (да знаете, че това е едно от най-ефикасните мъчения, познати в света) и от време на време през главата ми се прокрадват случайно попаднали мисли. Сещам се ту за един, ту за друг разбойник от дружинката си и ми се ще да съм с тях, но те са доста далеч и мога да ги виждам само в бърлогата. Отдавна смятах да напиша този скромен летопис, който едва ли ще бъде запомнен в човешката история, но все отлагах за друг ден. И така днес, докато се мъчех да си поема глътка въздух изпод тоновете хартия, изведнъж - само за секунда - в има ми проблясна една изтървана мисъл: за пръв път в живота ми ми беше станало мъчно за НЕЯ!!!
Това ме шокира напълно и аз седнах да пиша. Химикалът ми се движеше с бясна скорост по листа, докато осмислях както е станало с разсъдъка ми. Не открих отговор.
Тя беше нашият пръв главатар. От всички тя имаше най-голяма власт - не съм сигурна защо, но някак по подразбиране стоеше по-високо в йерархията от другите. Пред нея никой дори не си помисляше да направи неща, които пред другите бяха навик. Тя искаше да има пълна власт над личността ни - и повярвайте, ако я постигнеше, би я използвала почти изцяло за да ни внуши да решаваме задачи. Е, няма пълна власт над личността ни. И се радвам, че всеки от нас й се противопоставя, защото схващанията й по някои въпроси се просто различни от нашите. Но от Нея има какво съкровище да се вземе. Трябва да се преминат най-много изпитания, но получаваме и най-голямо богатство.
Смятах, че след като напиша всичко това, което се върти из главата ми, ще ми мине необичайната вълна на привързаност към Нея. Но всъщност сега я ценя повече от всякога. И й пожелавам успех в битката.
Вече настъпва краят на четвъртата седмица от великото сражение. Отначало никой не вярваше, че борците ще успеят да се задържат на фронта толкова дълго време. И дори сега, всеки ден хората шушукат: "Няма да продължат още дълго". Но може би е настъпил мигът, в който всички трябва да признаем, че воините ни са по-силни и решителни, отколкото сме си мислили. По принцип нашия народ няма навика нито да се противопоставя на несправедливостите, нито пък да ги приема радушно: ние ще мрънкаме с години, ще измислим милион поучителни истории и шеги, ще прекараме безкрайни часове в словесна надпревара за това кой мрази повече неизгодното ни положение, но няма да се намерят и двама души, които да направят нещо по въпроса.
И така, явно всички подценихме способността на бойците да издържат без храна и вода за неопределени периоди от време, затова тази продължителна война все повече и повече ни изненадва. Междувременно до ушите ни стигнаха хиляди поучителни речи. Те залагаха главно на сложни термини, свързани в напълно неразбираем (а обикновено и също толкова безсмислен) ред. Тази стратегия постига целта си - никой не може да разбере напълно за какво става въпрос и как протичат сраженията, но затова пък на никого не му е чуждо да изкоментира и да даде експертното си мнение.
Многобройните опити да се настрои обществото срещу смелите борци обаче със сигурност не засегнаха по никакъв начин единствено нас. Тези бунтовници са нашите главатари, понякога - благодетели (но в повечето случаи - мъчители), с които всеки ден водим безброй мимолетни и като правило добронамерени схватки. Въпреки това все пак нашата принадлежност към дружината ни кара да изпитваме добре прикрито уважение и може би дори далечни симпатии, които, разбира се, никога не бихме показали и бас държа, че същото важи и за главатарите. Всеки ден ние, нисшестоящите, сме задължени да посещаваме мрачните дълбини на безкрайни подземия и да висим вътре, понякога да бъдем подлагани на обичайни и съвсем хуманни мъчения, приготвени с грижа от главатарите ни. Някои са по-зли от другите. Някои си имат причина, други са просто зли. Някои споделят съкровищниците си с нас, но има и такива, при които или липсва всякаква граница на злобата, или просто сандъчетата им са празни. Последните, за наше съжаление, с всяка година стават все повече и повече. С неохота признаваме, че и нашите сандъчета стават все по-мънички с течение на времето, а ръждясалите им панти са дотам захабени, че дори и главатарят с най-добри намерения трудно може да ги отвори и насилствено да пъхне вътре по някоя златна пара. Подозирам, че тези две обезпокояващи, ала безспорни истини са взаимно свързани, но не мога да определя кое на кое е повлияло.
Между другото, в името на правдата аз трябва да призная, че повечето мъчения, на които биваме подлагани, са всъщност по-скоро изпитания. Ако те бъдат преминати успешно, нашите главатари ни възнаграждават с по нещо от своите съкровищници. Ако попитате тях защо са замислили именно по този начин да споделят богатството си, някои навярно ще ви отговорят: "За да могат да оценят съкровищата по-добре.", други ще ви развият обстойни теории за жестокия естествен подбор, а трети, ако бъдат достатъчно искрени, няма да се сетят по-добра причина от "За да ги гледам как се мъчат!". Във всеки случай и ние не им оставаме длъжни: заобикаляме по всякакви хитроумни начини препядствията или просто им бъркаме в здравето. Един уважаващ себе си главатар, който е бил на служба порядъчно дълго време, може винаги да се похвали със своя идеален комплект скъсани нерви - истинско произведение на изкуството, подарък от неговите подчинени.
Най-належащият проблем, този, заради който избухна войната, е че вече никой не цени нашите съкровища. Нито тези на главатарите ни, които цял живот усърдно са ги събирали. Затова се появиха и злобарите с празни сандъчета. Затова и ние получаваме все по-малко богатства, без да сме заслужили това положение. Много от главатарите, недоволни от това, което получаваха, станаха контрабандисти. Избягаха зад граница, за да открият нови земи, където съкровището им действително се зачита и където могат да си живеят охолно с него. Истината е, че и всеки от нас, който съумее да напълни ковчежето си достатъчно, ще стане контрабандист. Това е мечтата на всяко малко дете. Никой вече не иска да става главатар на дружинка. Инфлацията нанася тежки удари върху нас: сокчетата от 10 скочиха с 20%, в резултат на което те вече следва да бъдат наричани сокчета от 12. Ще трябва и да свикнем с тенденцията насъщният ни хляб да се подвизава в супермаркетите в секция "Деликатеси". Но това, което започва да ни гложди отвътре, е въпросът: "Ще ходим ли някога отново в подземията?!"
Никой не може да ни даде отговор. Главатарите ни са на бойното поле, в словесно нападение те не дават нито миг покой на властите, замерят ги с копия от недоволство и катапултират гюлета гняв, които са събирали с години. А когато свършат гюлетата, използват тикви. Всички налични материали рано или късно ще станат оръжия в ръцете на избеснелите главатари, които и без това се прехранват с каквото намерят. Време беше някой да се опълчи срещу нередностите, които стават пред очите ни, от които засегнати сме и ние, и главатарите, и всички останали. Ние ги подкрепяме. Дори сме много щастливи, че не ни се налага всеки ден да слизаме в тъмните подземия. Но 4 седмици! Това започва да ни се отразява зле. Каквото и да ви говорим, ние обичаме нашите тъмници, където откриваме толкова много интересни неща (някои от тях даже са живи!), общуваме с другите разбойници и кроим планове как да си го върнем на главатарите. Никога не бихме отказали няколко дни почивка, но тази неяснота ни убива: всеки ден се чудим дали няма враговете да сразят смелите борци, или пък случайно да изпълнят исканията им. Постоянно се надявам на още няколко дни, защото много добре знам, че имам толкова за вършене: но стоя тук, заровена в учебници по математика (да знаете, че това е едно от най-ефикасните мъчения, познати в света) и от време на време през главата ми се прокрадват случайно попаднали мисли. Сещам се ту за един, ту за друг разбойник от дружинката си и ми се ще да съм с тях, но те са доста далеч и мога да ги виждам само в бърлогата. Отдавна смятах да напиша този скромен летопис, който едва ли ще бъде запомнен в човешката история, но все отлагах за друг ден. И така днес, докато се мъчех да си поема глътка въздух изпод тоновете хартия, изведнъж - само за секунда - в има ми проблясна една изтървана мисъл: за пръв път в живота ми ми беше станало мъчно за НЕЯ!!!
Това ме шокира напълно и аз седнах да пиша. Химикалът ми се движеше с бясна скорост по листа, докато осмислях както е станало с разсъдъка ми. Не открих отговор.
Тя беше нашият пръв главатар. От всички тя имаше най-голяма власт - не съм сигурна защо, но някак по подразбиране стоеше по-високо в йерархията от другите. Пред нея никой дори не си помисляше да направи неща, които пред другите бяха навик. Тя искаше да има пълна власт над личността ни - и повярвайте, ако я постигнеше, би я използвала почти изцяло за да ни внуши да решаваме задачи. Е, няма пълна власт над личността ни. И се радвам, че всеки от нас й се противопоставя, защото схващанията й по някои въпроси се просто различни от нашите. Но от Нея има какво съкровище да се вземе. Трябва да се преминат най-много изпитания, но получаваме и най-голямо богатство.
Смятах, че след като напиша всичко това, което се върти из главата ми, ще ми мине необичайната вълна на привързаност към Нея. Но всъщност сега я ценя повече от всякога. И й пожелавам успех в битката.
сряда, 10 октомври 2007 г.
Sofia Squirrel - новото забавление за софиянци
Неведнъж сме обмисляли идеята да организираме специални приключенски ваканции за чужденци, които да изпитат пълната гама от вдигащи адреналина чувства на българина.
Ние се сблъскваме всеки божи ден с тях, но повечето от нас дори не подозират какви бизнес перспективи се крият в скромния градски живот. Представете си само една вълнуваща седмица в борба за оцеляване срещу джебчиите, бесните улични кучета, битка за глътка въздух в претъпкания автобус, където можеш да срещнеш всякакви интересни личности, въоръжени с дамаджани, туби и дори по-нестандартни оръжия. Не трябва да се забравя пазаренето на битака, бягането от ядосани контрольори и бабета с бастуни, скалното катерене на разкопани улици и провирането между строежи, придружено от светлата надежда, че няма да те удари нито гюле, нито кран. Предвиден е също и курс за първи стъпки в изкуството да караш кола през пиковите часове и откриването на тоалетна след 7 часа вечерта в центъра на София.
След такава активна почивка всеки би искал да си поотдъхне. И какво по-добро от използването на услугите на новото забавление, което се предлага както за чужденци, така и за софиянци: Sofia Squirrel! Можете да си изберете своят личен гид сред богата колекция от генно модифицирани катерици, които са големи колкото санбернар и освен това са потомци на уважавани родове съблезъби катерици. Както е известно, те се срещат единствено във Витоша по пълнолуние. Предлагат се единични и семейни пакети, с намаления за групи. Единствения начин да усетите истинския дух на София е да се впуснете в преживяването да бъдете влачени от свръхогромна катерица по столичните улици в продължение на 2, 3, 4 или дори 5 часа (според цената на услугата). По ваше желание можете да си изберете всеки от крайните квартали, с чийто пейзаж искате да се запознаете отблизо.
Каква е тайната? Нашите катерици са отгледани с много грижа и внимание. От малки им даваме катеришко месо, за да бъдат достатъчно свирепи, и ги поим с черно кафе и текила, за да са сръчни и бързи. Катериците-канибали са любимите животни на Бойко Борисов, както той сподели, защото чрез туристите те успяват да лъснат до блясък дори най-западналите улички в миризливите квартали.
Насладете се на това удоволствие, като поръчате пълния пакет услуги по интернет още СЕГА!
Ние се сблъскваме всеки божи ден с тях, но повечето от нас дори не подозират какви бизнес перспективи се крият в скромния градски живот. Представете си само една вълнуваща седмица в борба за оцеляване срещу джебчиите, бесните улични кучета, битка за глътка въздух в претъпкания автобус, където можеш да срещнеш всякакви интересни личности, въоръжени с дамаджани, туби и дори по-нестандартни оръжия. Не трябва да се забравя пазаренето на битака, бягането от ядосани контрольори и бабета с бастуни, скалното катерене на разкопани улици и провирането между строежи, придружено от светлата надежда, че няма да те удари нито гюле, нито кран. Предвиден е също и курс за първи стъпки в изкуството да караш кола през пиковите часове и откриването на тоалетна след 7 часа вечерта в центъра на София.
След такава активна почивка всеки би искал да си поотдъхне. И какво по-добро от използването на услугите на новото забавление, което се предлага както за чужденци, така и за софиянци: Sofia Squirrel! Можете да си изберете своят личен гид сред богата колекция от генно модифицирани катерици, които са големи колкото санбернар и освен това са потомци на уважавани родове съблезъби катерици. Както е известно, те се срещат единствено във Витоша по пълнолуние. Предлагат се единични и семейни пакети, с намаления за групи. Единствения начин да усетите истинския дух на София е да се впуснете в преживяването да бъдете влачени от свръхогромна катерица по столичните улици в продължение на 2, 3, 4 или дори 5 часа (според цената на услугата). По ваше желание можете да си изберете всеки от крайните квартали, с чийто пейзаж искате да се запознаете отблизо.
Каква е тайната? Нашите катерици са отгледани с много грижа и внимание. От малки им даваме катеришко месо, за да бъдат достатъчно свирепи, и ги поим с черно кафе и текила, за да са сръчни и бързи. Катериците-канибали са любимите животни на Бойко Борисов, както той сподели, защото чрез туристите те успяват да лъснат до блясък дори най-западналите улички в миризливите квартали.
Насладете се на това удоволствие, като поръчате пълния пакет услуги по интернет още СЕГА!
събота, 6 октомври 2007 г.
Как да се възползваме от промоции
Всички обичат промоции. Няма значение дали ще е "Купете две на цената на едно" или "Купете едно на цената на две". Най-гъделичкащо приятна обаче е промоцията, която крие награда - нима не изпитвате огромна радост, когато получавате безплатна дъвка с косъм, пък дори и да сте си я платили петорно преди това.
Като верни фенове на сокчетата Капи, която неведнъж ни е успокоявала нервите в критични ситуации, е излишно да казваме, че когато има сувенири на любимата ни напитка, ние просто откачаме.
Трябва да ги притежаваме всичките.
Затова се хванахме в ръце, веднага щом чухме за промоцията, и обиколихме повечето големи магазини в Перник, където навсякъде бяхме жестоко отрязани (включително в Кауфланд, където се вътряхме 1 час, както обикновено).
След това приключение се разбули една мистерия: ето защо в магазините няма чаши Капи. Понеже рано или късно някой си намира приятел, който да му ги даде срещу покупката на една кутия Капи, вместо срещу две:
Тези са само моите xD Набързо се сдобих с един сервиз, след като пуснах в действие връзките на мама, буахахаха :Р Нямате си представа колко заредено беше с капита след това вкъщи...
Но по-важното в случая са АНТИ-СТРЕС ТОПКИТЕ КАПИ, от които чакаме да излязат новите модели: Когато ги стиснеш, да казват с пискливо гласче "Не се стресирай! НЕ СЕ СТРЕСИРАЙ" или пък да пеят: "Relax, take it eaaasy".
Тогава ще си купя поне 5.
Cappy knows best. Да живее портокаловия сок, и най-вече промоциите от него.
ПП. Капи банан съкс.
Като верни фенове на сокчетата Капи, която неведнъж ни е успокоявала нервите в критични ситуации, е излишно да казваме, че когато има сувенири на любимата ни напитка, ние просто откачаме.
Трябва да ги притежаваме всичките.
Затова се хванахме в ръце, веднага щом чухме за промоцията, и обиколихме повечето големи магазини в Перник, където навсякъде бяхме жестоко отрязани (включително в Кауфланд, където се вътряхме 1 час, както обикновено).
След това приключение се разбули една мистерия: ето защо в магазините няма чаши Капи. Понеже рано или късно някой си намира приятел, който да му ги даде срещу покупката на една кутия Капи, вместо срещу две:
Тези са само моите xD Набързо се сдобих с един сервиз, след като пуснах в действие връзките на мама, буахахаха :Р Нямате си представа колко заредено беше с капита след това вкъщи...
Но по-важното в случая са АНТИ-СТРЕС ТОПКИТЕ КАПИ, от които чакаме да излязат новите модели: Когато ги стиснеш, да казват с пискливо гласче "Не се стресирай! НЕ СЕ СТРЕСИРАЙ" или пък да пеят: "Relax, take it eaaasy".
Тогава ще си купя поне 5.
Cappy knows best. Да живее портокаловия сок, и най-вече промоциите от него.
ПП. Капи банан съкс.
Скорошни открития
Преди няколко дни прекарахме една блажена нощ в лигавщини в квартирата на Лушка (по-точно, аз бях в квартирата на Лушка, а Крис и Теди - както и понякога Веси, Фико и Тони - се включваха директно през Скайп). По случай рождения ден на моята любима овца се лигавихме като луди, крещяхме, танцувахме (или по-скоро - подскачахме), и най-вече - викахме си с хора по Скайп и т.н. С надеждата да направим конферентен разговор, в който всички да се лигавят и да си крещят, ние включихме един куп хора, които обаче обявиха, че не можели да говорят, за да не събудят техните. Въпреки горчивината, с която посрещнахме тази новина, се наложи да проявим разбиране към злочестите си братя, които не са имали щастието да се измъкнат от полезрението на родителското тяло. Затова пък ние бяхме проконтролирани от органите на реда, но това е отделен въпрос =D АНАРХИЯ!
Всички глупости, които изписах досега, би трябвало да играят ролята на встъпителни думи за великите открития, които направихме през тази така дълга нощ (разпростряла се около 32 часа във времето):
1. Една банана струва два банана.
2. Аз обича да изяжда теб.
3. На тази възраст рождените дни се празнуват по няколко пъти за по 30-тина часа с различни компании.
4. Безсънието води до опасни последствия - като например, може след 16-тото събуждане от последните 30 минути да установиш, че не можеш да дишаш, защото милото ти приятелче (в случая - злобната Лушка) ти е затиснало носа със щипка за простиране.
5. Ако нямаш с какво да запишеш гениалните си прозрения (върху някое билетче), е по-добре да убиеш някой гъбъл и да пишеш с неговата кръв, отколкото сам да си прережеш вените.
6. Почти е невъзможно да се спука бутилка кола от 2 литра, независимо как я мяткаш в продължение на 2 часа и по какво (и кого).
7. Броенето на спирки е по-трудна работа, отколкото сте очаквали.
8. Уличните кучета реагират много странно, когато ги наречеш "Супичка".
9. Ако отидете сутрин до някоя баничарница и няма банички, купете си кифли, иначе рискувате да ви пресрещне някоя патрулка.
10. Най-новата мода - да си направиш пиърсинг, който минава през цялата ти глава по вертикал (върху нея от едната страна, под брадичката от другата). Така ако си отвориш устата, се вижда един метален стълб, на който, ако си достатъчен патриот, можеш да си закачиш българското знаме.
Всички глупости, които изписах досега, би трябвало да играят ролята на встъпителни думи за великите открития, които направихме през тази така дълга нощ (разпростряла се около 32 часа във времето):
1. Една банана струва два банана.
2. Аз обича да изяжда теб.
3. На тази възраст рождените дни се празнуват по няколко пъти за по 30-тина часа с различни компании.
4. Безсънието води до опасни последствия - като например, може след 16-тото събуждане от последните 30 минути да установиш, че не можеш да дишаш, защото милото ти приятелче (в случая - злобната Лушка) ти е затиснало носа със щипка за простиране.
5. Ако нямаш с какво да запишеш гениалните си прозрения (върху някое билетче), е по-добре да убиеш някой гъбъл и да пишеш с неговата кръв, отколкото сам да си прережеш вените.
6. Почти е невъзможно да се спука бутилка кола от 2 литра, независимо как я мяткаш в продължение на 2 часа и по какво (и кого).
7. Броенето на спирки е по-трудна работа, отколкото сте очаквали.
8. Уличните кучета реагират много странно, когато ги наречеш "Супичка".
9. Ако отидете сутрин до някоя баничарница и няма банички, купете си кифли, иначе рискувате да ви пресрещне някоя патрулка.
10. Най-новата мода - да си направиш пиърсинг, който минава през цялата ти глава по вертикал (върху нея от едната страна, под брадичката от другата). Така ако си отвориш устата, се вижда един метален стълб, на който, ако си достатъчен патриот, можеш да си закачиш българското знаме.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
