четвъртък, 12 юли 2007 г.

Постове от рождения ден

Чудили ли сте се някога как изглежда поста на човек, който след цял ден лудуване и цяла нощ будуване, след кажи-речи 3.5л кола, докато го тормозят да излиза да гледа изгрева?
Think no more! We have the answer! :)

И такам. ние седим щастливо след цяла нощ будуване и слушаме поредната песен (предимно "Blink-182 - Fuck a dog") и се чудим къде да излезнем. за да гледаме изгрева. Така че многобройни наши читатели. ако имате някакви идеални идеи. с удоволствие бихме ви изслушали. В момента...

Това беше. Мисълта е неясно изразена, зениците по всяка вероятност са силно разширени, след всяка втора дума има точка, аглавните букви са просто ненужен детайл. xD Съзнанието е заето с песента, която е слушал Крис през последните два часа. И дори след 30 повторения на "Fuck a dog", която може да се състезава за най-елементарната песен на света, ние така и не можахме да запомним мелодията. 5 минути след спирането на симфонията, не можехме да я запеем отново. Е, вече не е така - сега можем да ви я запеем по всяко време. Не знам дали това се дължи на факта, че сме я слушали ДОСТАТЪЧНО пъти, или че мозъците ни вече не са заспали (поне не колкото тогава).
Трябва и вие някой път да си направите експеримент като нас. Беше забавно. Изгледахме де що има интересни клипчета в YouTube, че и не само интересни, и накрая излязохме на освежаваща разходка, където се заядохме с едно куче, което Дони и Веси кръстиха Мучо, въпреки че беше женско. Не знам какъв им беше проблема, горкото псе, сигурно искаше всеки момент да им скочи и да ги нападне, но не се осмели. За отмъщение проклетото животно, макар че аз го защитавах през цялото време, ми открадна плюшеното кенгуру от ключодържателя и здраво го олигави. Когато видя Дони да се приближава, помиярът веднага пусна жертвата. И не го обвинявам, в крайна сметка кучето не можеше да бъде сигурно какви са намеренията на този извратен ненормалник с усмивка до ушите, нали?
След като се прибрахме, всички масово изпозаспаха. Аз и Крис стоически издържахме до края, зомбирани пред компютъра, докато в крайна сметка не задрямахме с ръце върху мишките и клавиатурите / върху счупени столове. Ако питате мен, бих повторила тази вечер поне още веднъж. =)

Няма коментари: