Такааам. седим си в час по география и чакаме Падалски да осъзнае, че е Падаслки, за да умре в адски мъки. Но той е безкрайно заблуден, така че засега това са само надежди. Руми и Луши в изблик на творческо вдъхновение най-накрая измислиха име на злият брат близнак на Хату'Боб ( точно така, с апострофче , а не с тиренце, муахаххахахха ), а именно Хаджи Боб. В резултат на това настъпват дълбокомислените разсъждения: ако се казваш Хаджи и станеш хаджия, тогава ще бъдеш Хаджи Хаджи => синът ти ще има фамилия Хаджихаджийски; обаче ако си го кръстил Хаджи, то той ще бъде Хаджи Хаджихаджийски; => неговият син, ще има симпатичното име Хаджи Хаджи Хаджихаджихаджийски ( естествено той също се казва Хаджи и е хаджия). И такаааам, да оставим поколенията да си текат; стигаме до Хаджи Хаджи Хаджи*(10^18)хаджийски. Този Хаджийски е пич и иска да сложи край на порочната традиция; по една случайност той е побъркан математик и затова решава да кръсти детето си 1/Хаджи; Следователно синът му се казва Хаджи*(10^17)хаджийски (колко обичам да съкращавам); и така, името почва да се предава, варирайки между 1/Хаджи, 1/Хаджи^2 и понякога 1/Хаджи! ... накрая всички хаджи-та се съкращават, и за да не остане нула [Дони е некъв гений, кажи ми бе дебил, НУЛА ли ще остане, или ЕДНО?!] го наричат Боб.
Ако някога сте се чудили за етимологията на името Боб, не се съмнявайте, че то е дошло именно от тук.
сряда, 30 януари 2008 г.
неделя, 27 януари 2008 г.
И отново кукери... When will the joy ever end?
Отново е това време от годината! Направо не мога да повярвам колко често се случва. Отвсякъде поддрънкват гигантски звънци, сякаш целr стада са се пренесли на постоянно местожителство в центъра. Тропот, диви викове и само най-изискано подбраните цигански ритми се разнасят навред из родния ми Перник. Град, който макар да съхранява в себе си своята токсичност целогодишно, към края на януари - началото на февруари постига световни рекорди в нивото на замърсяване. И затова трябва да се благодари единствено на нашите свежи сурвакари, облечени в смрадливи кожи. Костюмите им, поне по техния вид и аромат, сигурно са надживели и най-старите граждани на това впечатляващо населено място.
Неоспорими са всички предимства, които носи със себе си традиционният дивашки ритуал Сурва на Перник. Та кога по друго на време към града ще се стичат туристи от всичките най-забутани български и македонски села? Ако това не си е далавера, здраве му кажи. Развива се и бизнеса - най-вече с шарени перуки, ходещи кученца, светещи топки и други висококачествени китайски стоки. Хубаво е поне веднъж в годината да видиш Перник така изпълнен с живот (точно като в Анкх-Морпорк - никога не можеш да си убеден, че не си прихванал разни симпатични паразити, докато си минавал, та дори и транзитно, през площада), наблъскан с развълнувани малки деца и дърти пропадналяци, които само си търсят повод да се напият. И знаете ли колко е забавно да си прокарваш път през това всеобхватно меле, докато си надуваш на слушалки пернишкия химн - System Of A Down - Toxicity и се чудиш дали кресливия вокал може да се съревновава с шума от весело подскачащите наоколо космати смрадливковци.
А някога бях впечатлена от тези кукери. Имам такива спомени от ранното си детство. Може би тези впечатления са единствените, за които мога с чиста съвест да твърдя, че са били плод на глупава детска наивност. Не са достатъчно красиви, за да ме карат с усмивка да си припомням отминалите времена на моята младост в детската градина. А и дори да ми хрумне такова своеволие, острото зловоние, което моментално ме лъхва, не ми позволява да се самозабравям и прогонва всички странични мисли от главата ми.
Добре е, че в следващите пет дни ще бъда в София, но дали дотогава боклуците и топките древна бълхлива козина по площада вече ще бъдат отнесени достатъчно далече от вятъра? България има само да сънува за дните, когато улиците й ще бъдат мити с Мистър Пропър.
Somewhere, between the sacred silence and sleep
DISORDER, DISORDER, DISORDER
More wood for the fires, loud neighbours
flashlight riveries caught in the headlights of a truck
eating seeds as a pastime activity
the toxicity of our city, of our city ...
DISORDER!
Неоспорими са всички предимства, които носи със себе си традиционният дивашки ритуал Сурва на Перник. Та кога по друго на време към града ще се стичат туристи от всичките най-забутани български и македонски села? Ако това не си е далавера, здраве му кажи. Развива се и бизнеса - най-вече с шарени перуки, ходещи кученца, светещи топки и други висококачествени китайски стоки. Хубаво е поне веднъж в годината да видиш Перник така изпълнен с живот (точно като в Анкх-Морпорк - никога не можеш да си убеден, че не си прихванал разни симпатични паразити, докато си минавал, та дори и транзитно, през площада), наблъскан с развълнувани малки деца и дърти пропадналяци, които само си търсят повод да се напият. И знаете ли колко е забавно да си прокарваш път през това всеобхватно меле, докато си надуваш на слушалки пернишкия химн - System Of A Down - Toxicity и се чудиш дали кресливия вокал може да се съревновава с шума от весело подскачащите наоколо космати смрадливковци.
А някога бях впечатлена от тези кукери. Имам такива спомени от ранното си детство. Може би тези впечатления са единствените, за които мога с чиста съвест да твърдя, че са били плод на глупава детска наивност. Не са достатъчно красиви, за да ме карат с усмивка да си припомням отминалите времена на моята младост в детската градина. А и дори да ми хрумне такова своеволие, острото зловоние, което моментално ме лъхва, не ми позволява да се самозабравям и прогонва всички странични мисли от главата ми.
Добре е, че в следващите пет дни ще бъда в София, но дали дотогава боклуците и топките древна бълхлива козина по площада вече ще бъдат отнесени достатъчно далече от вятъра? България има само да сънува за дните, когато улиците й ще бъдат мити с Мистър Пропър.
Somewhere, between the sacred silence and sleep
DISORDER, DISORDER, DISORDER
More wood for the fires, loud neighbours
flashlight riveries caught in the headlights of a truck
eating seeds as a pastime activity
the toxicity of our city, of our city ...
DISORDER!
събота, 12 януари 2008 г.
Още неоспорими истини за света...
... които просто няма откъде да разберете, ако не прочетете в нашия блог.
1. Това, което Дони казва, е истина. И да не е, ще стане.
Всеизвестно е, че Дони се слави с така наречената "аура връзма" в нашия клас - тоест е дебела оферта да седиш някъде около него по време на контролно. Не че ще подсказва, просто ще изпрати положителни емоции и може съвсем случайно да налучкаш абсолютно всички отговори. Да, и на отворените въпроси. За съжаление, благотворният ефект на "аура връзма" се неутрализира почти изцяло, ако в близост се намира и Лъчо.
Лъчо е световно известен карък, който също учи в моя клас. Независимо дали го познавате или не, вероятно и вие можете вярно да предположите, че ако някой хвърли нещо по Дони, то ще отскочи от него и ще се приземи върху Лъчо. Дори и в най-далечните краища на България, а понякога и на света, хората знаят, че не трябва да застават пред Лъчо. Това важи най-вече за момчетата, но и момичетата са застрашени, когато наоколо е тъмно.
Лъчо е пич, да не останете с грешно впечатление.
2. Затова са големите приятели - да те изправят, когато си паднал, и да те пуснат, за да паднеш по-звучно!
Това е скромното мнение на нашето парче-философ Теди, чиято уста дори госпожите по логика и български Къшъмовъ и Снежа Йорданова не могат да затворят.
3. Знаменателен диалог:
Теди: Аз ще ти дам една мъдра мисъл на Дони.
Йо: Само да не е "Айде към клубчето, лъвчета"!
Ако познавате Дони и въпросните "лъвчета" (едва ли може да познавате само Дони или само лъвчетата), сигурно сте наясно, че това е една от най-често срещаните реплики след училище, когато нашият междупланетен отбор по DOTA се отправя към компютърното клубче до даскало.
В последната година те намалиха значително количествата тренировки за сметка на купоните. Затова им сваляме шапка! Специални адмирации за Рачев, който е почти излекуван от зависимостта си към компютърните игри (те вече са заместени от бозане на аниме и сериали)
4. Имаме ново предложение за нашата група, съвсем свежо от вчера: може да се казваме Green Cool Mental Cucumbers. Доколко тази група някога ще се осъществи, кои точно дебили ще участват в нея и дали ще успеят да надминат дори Zayo Bayo Gives Me The Creeps и да стигнат до 5-та степен музикален инвалид... Само времето ще покаже. Или по-скоро - няма.
5. Лушка сбърка Ричи Блекмор с китариста на Черно Фередже.
No Commento.
1. Това, което Дони казва, е истина. И да не е, ще стане.
Всеизвестно е, че Дони се слави с така наречената "аура връзма" в нашия клас - тоест е дебела оферта да седиш някъде около него по време на контролно. Не че ще подсказва, просто ще изпрати положителни емоции и може съвсем случайно да налучкаш абсолютно всички отговори. Да, и на отворените въпроси. За съжаление, благотворният ефект на "аура връзма" се неутрализира почти изцяло, ако в близост се намира и Лъчо.
Лъчо е световно известен карък, който също учи в моя клас. Независимо дали го познавате или не, вероятно и вие можете вярно да предположите, че ако някой хвърли нещо по Дони, то ще отскочи от него и ще се приземи върху Лъчо. Дори и в най-далечните краища на България, а понякога и на света, хората знаят, че не трябва да застават пред Лъчо. Това важи най-вече за момчетата, но и момичетата са застрашени, когато наоколо е тъмно.
Лъчо е пич, да не останете с грешно впечатление.
2. Затова са големите приятели - да те изправят, когато си паднал, и да те пуснат, за да паднеш по-звучно!
Това е скромното мнение на нашето парче-философ Теди, чиято уста дори госпожите по логика и български Къшъмовъ и Снежа Йорданова не могат да затворят.
3. Знаменателен диалог:
Теди: Аз ще ти дам една мъдра мисъл на Дони.
Йо: Само да не е "Айде към клубчето, лъвчета"!
Ако познавате Дони и въпросните "лъвчета" (едва ли може да познавате само Дони или само лъвчетата), сигурно сте наясно, че това е една от най-често срещаните реплики след училище, когато нашият междупланетен отбор по DOTA се отправя към компютърното клубче до даскало.
В последната година те намалиха значително количествата тренировки за сметка на купоните. Затова им сваляме шапка! Специални адмирации за Рачев, който е почти излекуван от зависимостта си към компютърните игри (те вече са заместени от бозане на аниме и сериали)
4. Имаме ново предложение за нашата група, съвсем свежо от вчера: може да се казваме Green Cool Mental Cucumbers. Доколко тази група някога ще се осъществи, кои точно дебили ще участват в нея и дали ще успеят да надминат дори Zayo Bayo Gives Me The Creeps и да стигнат до 5-та степен музикален инвалид... Само времето ще покаже. Или по-скоро - няма.
5. Лушка сбърка Ричи Блекмор с китариста на Черно Фередже.
No Commento.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
