Air Gear - Секс, високи скорости и Барак Обама

Да, правилно прочетохте - "секс, високи скорости и Барак Обама". Моля запетайката и "и"-то да бъдат взети под сериозно внимание, без волни интерпретации. И тъй, за какво иде реч? В гаснещата вечер на 1-ви юни си седя пред компютъра, забил поглед в новата зарибявка - Air Gear. Тази манга, между многото си теоретично възможни и абсолютно практически неприложими елементи, поразголени сцени и весели ситуации, съдържа учудващо количество качествени моменти, подсилени пикантно с няколко тона дебилизъм ^_^"" Препоръчвам ви горещо да хвурлите очо, поне на първите 170 чаптъра. Започвам този така неочакван и за мен самия журнал с тази изключително интересуваща Ви информация, защото в нея се съдържа ключа към разбирането на моя приятно заплетен тинейджърски живот. Тя е всичко, което той не е. Защото да, тъжната истина е, че през изминалите месеци съм твърде далеч от интересни случки, високо скорости, или секс. Или пък от Барак Обама. Но преди да предам и последната фронтова линия на желанието да мрънкам и да се оплаквам като нпмг-еец останал без кифла, смятам да извадя контрааргументите. Да, наистина липсват интересни случки и динамични преживявания. Но за това пък имам време за себе си. Да осмисля някои неща и най-вече - да намеря посока. Защото без идея, без някакъв замисъл, всичките интересни случки на света нищо не струват. Нито пък Барак Обама. Ваканцията, която ми предстои, ще е кратка. В София ще бъда предимно през Август, и то далеч не целия. Неприятно, но c'est la vie. И нищо не мога да ви обещая. През този кратък, наистина твърде кратък период от време, ще се постарая да направя всичко по силите си за да мога максимално да пребивавам със вас. И да общувам. Купоните може би ще са по-малко от предвиденото. Не знам. Исках просто да споделя на всички ентусиазирани, отчаяни и леко замаяни членове на EGGS, че ги обичам и че скоро ще бъда с тях. Всичко, което ни трябва, е посока. Намерим ли я, аз вярвам, че лъчите ни ще се срещнат. Какво сме ние? Ние сме нпмгейцеи, бози, страстно дебилясващи души, ние сме приятели, писатели, съперници и състезатели, ние сме твърда морална опора за нашите другари, а понякога и смътно неясно петно, върху което да излеят преливащото щастие след 3-тата бутилка джин. Ние сме всичко това, но и още много. Това, което искам да ви кажа, е, че всички знаем, че нещата не винаги са вървели перфектно, нито ни е било лесно да се съгласуваме. Но аз съм убеден, че всеки един от нас много по-лесно ще намери другите, ако първо открие себе си. (Също така съм убеден, че ако си прочета писаниците на сутринта, ще ми звучат като пълни глупости, но точно затова ще си го спестя xD ).


Вятър се спусна във облака,
откъсвайки бели кълба.
"-Какво си ти, пара безформена,
какво ще дадеш на света?"

"-Кога съм роден, аз не зная,
но нивга не ще да умра.
Аз просто съм късче от рая.
От време на време валя"

*sun*