Три-четри!

Добър вечер, и добре дошли в EVIL GENIUS REAWAKENING 2016, съответно, ако историята ни е научила на нещо, най-вероятно нови постове (освен този) няма да видите в следващите 18 години. Разбира се, историята не ни е научила на нищо, така че напълно очакваме the snappiest of kickstarts/reboots/revamps/reinvents/insert other shiny marketing words here.

THIS SCOTTISH SUMMER, ЗЛИТЕ ГЕНИИ СЕ ЗАВРЪЩАТ.

(тоест днес)
(тоест няма да се появят още 6 години)
(тоест, този проблем е малък и незначителен)

Днешната тема със сигурност ще зарадва най-старите ни фенове, защото темата е: КЛОШАРИ.

Като самоопределени Gypsies/Travellers, познаваме темата интимно - очаквайте редица блогпостове с всички сочни подробности, но трябва да признаем, че не сме дефинитивни експерти - затова се налага да поставяме хипотези и да проверяваме истиността им, както всички други нещастници.

Един от многобройните проекти, по които работим в момента, се занимава с изследването на биологични единици от клас разсъдъкови, подсемейство Zigeunern Orientalis, и тяхното времепространствено разпределение в контекста на метрополитната под-екосистема, а по-специфично - с употребата на полуредупликативни-редупликативни бройни числителни имена от четно-нечетен вид, и разбира се, с импликациите, предизвикани от гореупоменатия лингвистичен феномен, върху социума, разгледани както от гледна точка на цялостното му развитие, така и със специално внимание върху тангентната им функция на страничен ефектуатор върху индивида.

До момента резултатите ни демонстрират напредък върху цялостната материя на науката, или иначе казано, резултатите ни са СКАНДАЛНИ. С пълния текст на нашите изследвания, разбира се, можете да се запознаете след консултация с вашия библиотекар, който ще ви насочи към съответните издания от бонус поредицата на Elsevier Buy 17865 get 1 free, както и в избрани магазини от веригата Sainsbury's (британската фирма "Sainsbury's" са катарци и ви лъжат).

За генералната публика, която би искала да се фука пред приятелите си, че се е докопала до меморизацията на факти отвъд фейсбук страницата I Fucking Love Science, откритията* ни могат да се синтезират по следния начин:

Теории за това какво повтаря по цял ден човека на Meadows:

• Версията на kernel-a, която върви с Nexus 7
• По цял ден се приготвя да стане (но после го домързява)
• Пее 2-3-4 на Тони Стораро
• Търси магазин 345, за да си купи кренвирши

Благодарности:
За зачатието на проекта отправяме най-сърдечните си поздрави към Linguistics Girl (xoxo), както и на Крис, който самоотвержено проведе ежедневни наблюдения върху субекта по пътя си към работа.

* Copyright 2016-2616 Салфетката, с която се подпира третата маса вдясно (под прозореца) в ползващото се с академично уважение кафене Чекпойнт нейде край Единбургския университет. Всички права запазени. Всякакво репродуциране на тази информация върху хартиен, електронен, кожен, каменен, дървесен, телесен, небесен и друг носител съставлява нарушение на авторското право и вследствие на това ще бъде кармично наказвано с инцидентна смърт, в това число застрелян от клошар. Отваряйки страницата, съдържаща тази бележка, вие се съгласявате с тези условия и с това да продадете единия си бъбрек при поискване от авторите срещу сума, определена във вътрешния правилник на Evil Genius Gabbling Squad, достъпен в писмен вид на телесен носител след подаване на писмено заявление на адрес spam@wedontownthisdomainanymoreanditsnowpretendingtobealegitimatewebsite.com. Според наличните си ресурси, EGGS ще направи и непосилното, за да се увери, че всяка така посочена заявка ще бъде удовлетворена в 359-дневен срок в рамките на една календарна година. След изтичане на съответния срок и съответното сезиране на ситуационно-важащия върховен конституционен съд, всеки заявител е автоматично упълномощен, със собствени средства и при еднолична отговорност на заявителя за спазването на съответните правила, установени от ХЕИ, да си купи баничка.

Momma, things have gotta change - I'm moving to UK!

И така, след две години и половина затишие, вашите зли гении се завръщат с пълна бойна мощ - попораснали, станали вероятно малко по-скучни, но поне вече нямат намерение да ремонтират ничий апартамент, за да празнуват Нова година там, камо ли този на Кристин. След дълго телефонно обаждане в мрежата на 3 и немалко тормоз над клетите англо-шотландски съквартиранти, Крис и Руми взеха важното решение да продължат блога си, или поне да опитат, пък каквото дойде. Позапълнихме взаимно белите дупки, които консумацията на алкохол и естествената противозащита срещу травмиращи събития (като филмите на Крис, че извънземните ще му превземат главата след инцидента с тоалетната чиния на Вени) бяха оставили у нас и вече сме готови да радваме вас (и, както показва опита, предимно себе си) с нови кретении, колко свежи ще излязат - предстои да разберем.
Бях изкушена да започна с епиграф от песен (or should I say, песента) на Мери Хопкинс, но после се хванах в ръце и осъзнах колко неподходящо е това за един зъл гений. Честно да си призная обаче в днешно време слушам повече Пинк Флойд и Битълс, отколкото Металика и Жудас, така че сигурно е нормално. Последния си първи юни прекарах в типично тийнейджърско парти, вместо в нагъване на шоколади и гледане на Дисни, но в моя защита искам да кажа, че не беше по моя вина - просто на тази дата пристигнаха заветните (и откровено изненадващи) резултати от матурите и трябва да призная, че си изкарахме повече от прилично. На половината от злогенийския екип вече не му се учи японски и твърде много го мързи, за да си направи фрапе, затова пък другата половина се захвана с китайски, а и двамата пият извънредно якото английско кафе Кенко, защото вече сме в UK, baby.
Дали отговори на очакванията ни? Да, в много отношения, но има още какво да се желае - вече обаче съм достатъчно оптимистично настроена, за да вярвам, че малко по малко недостатъците на сегашното ни съществуване ще отпадат. Малко или много, всичко си зависи от нас, а това, което не зависи - бъдете сигурни, че за него ще се погрижат напушените хипита, които са окупирали Appleton Tower, за да си намерят оправдание да не учат за изпитите, без да излезе, че не им пука за образованието им, а даже обратното. Токсичността на любимия ни Перник вече се разнася на много повече от 30 км разстояние, което е твърде успокояващо. Моите изпити наближават - след броени дни са, а аз продължавам упорито да вися всяка вечер поне до 3 часа, без да правя нищо полезно, и после да се чудя защо винаги съм недоспала и недоучила.
Предвиждаме още свежи включвания от Англо-шотландския масив и двамата зли гения, които благодарение на постоянните напомняния на родителите си не се изпокараха, въпреки че станаха англичанин и шотландка, а дори с нетърпение очакват културния обмен на уиски и ... английски неща, whatever they are (mwaahahaha), който се очертава за Коледната ваканция. Stay tuned!

Air Gear - Секс, високи скорости и Барак Обама

Да, правилно прочетохте - "секс, високи скорости и Барак Обама". Моля запетайката и "и"-то да бъдат взети под сериозно внимание, без волни интерпретации. И тъй, за какво иде реч? В гаснещата вечер на 1-ви юни си седя пред компютъра, забил поглед в новата зарибявка - Air Gear. Тази манга, между многото си теоретично възможни и абсолютно практически неприложими елементи, поразголени сцени и весели ситуации, съдържа учудващо количество качествени моменти, подсилени пикантно с няколко тона дебилизъм ^_^"" Препоръчвам ви горещо да хвурлите очо, поне на първите 170 чаптъра. Започвам този така неочакван и за мен самия журнал с тази изключително интересуваща Ви информация, защото в нея се съдържа ключа към разбирането на моя приятно заплетен тинейджърски живот. Тя е всичко, което той не е. Защото да, тъжната истина е, че през изминалите месеци съм твърде далеч от интересни случки, високо скорости, или секс. Или пък от Барак Обама. Но преди да предам и последната фронтова линия на желанието да мрънкам и да се оплаквам като нпмг-еец останал без кифла, смятам да извадя контрааргументите. Да, наистина липсват интересни случки и динамични преживявания. Но за това пък имам време за себе си. Да осмисля някои неща и най-вече - да намеря посока. Защото без идея, без някакъв замисъл, всичките интересни случки на света нищо не струват. Нито пък Барак Обама. Ваканцията, която ми предстои, ще е кратка. В София ще бъда предимно през Август, и то далеч не целия. Неприятно, но c'est la vie. И нищо не мога да ви обещая. През този кратък, наистина твърде кратък период от време, ще се постарая да направя всичко по силите си за да мога максимално да пребивавам със вас. И да общувам. Купоните може би ще са по-малко от предвиденото. Не знам. Исках просто да споделя на всички ентусиазирани, отчаяни и леко замаяни членове на EGGS, че ги обичам и че скоро ще бъда с тях. Всичко, което ни трябва, е посока. Намерим ли я, аз вярвам, че лъчите ни ще се срещнат. Какво сме ние? Ние сме нпмгейцеи, бози, страстно дебилясващи души, ние сме приятели, писатели, съперници и състезатели, ние сме твърда морална опора за нашите другари, а понякога и смътно неясно петно, върху което да излеят преливащото щастие след 3-тата бутилка джин. Ние сме всичко това, но и още много. Това, което искам да ви кажа, е, че всички знаем, че нещата не винаги са вървели перфектно, нито ни е било лесно да се съгласуваме. Но аз съм убеден, че всеки един от нас много по-лесно ще намери другите, ако първо открие себе си. (Също така съм убеден, че ако си прочета писаниците на сутринта, ще ми звучат като пълни глупости, но точно затова ще си го спестя xD ).


Вятър се спусна във облака,
откъсвайки бели кълба.
"-Какво си ти, пара безформена,
какво ще дадеш на света?"

"-Кога съм роден, аз не зная,
но нивга не ще да умра.
Аз просто съм късче от рая.
От време на време валя"

*sun*

Концертът на БТР

Вчера в Перник се състоя най-интересния концерт, на който някога съм ходила.

С Крис се разбрахме предварително да бързаме от София, за да се приберем навреме за очакваното шоу. Помолих госпожицата ми по английски да ме пусне от последния час, че и почерпка й обещах; пътувах почти 3 часа в една от най-неудобните обстановки, които градският/междуградският транспорт някога ми е поднасял (което си е постижение). Успях да стигна с десетина минути закъснение и се разбързах към площада зад Двореца на културата (от който често-често чувам да се точи най-звучна чалгица).

Концертът беше ужасен. БТР бяха супер тихи и супер не се виждаха. Всъщност, въобще не се чуваха и виждаха, изобщо. Не се чуваха, колкото Пинк на нейния концерт и не се виждаха, колкото Металика на техния. А може би дори по-зле. А и публиката беше доста сдухана - като се замисля, нямаше нито един човек.

Е, това сме го виждали и преди, ще си кажете. Онова, с което концертът биеше всички рекорди, беше, че дори нямаше човек/табела/някакъв знак, който да те ориентира, че няма да има никакви БТР.

Carpentry Productions

Днес за пореден път ми се наложи да преподреждам хилядите вехтории, които съхранявам вкъщи. Сърце не ми дава да се разделя с тях, така че не вярвам някога да го направя. В основната си част те представляват купища листченца със записки, бележчици, рисунчици, драсканици и опити за писателстване. Винаги, когато ги чета, или изпадам в истерични пристъпи на смях, или най-малкото се усмихвам широко през цялото време, докато ги разглеждам. Изумително е как е възможно все още да им се радвам, при положение че не само съм ги чела десетки пъти, но и съм ги написала.
Но това е положението.
И така, попаднах на едно листче, което съм сътворила през часовете си по музика в осми клас. Ех, хубави времена бяха, когато кандидатсвахме.

Незаменими са всички весели, дебилясали дни, в които ходехме на уроци с основната цел да се лигавим и да измисляме как да простеем през междучасието. С Кристина се чакахме, за да ходим на уроци, един час предварително, независимо, че можехме да стигнем за около 20 минути. Въпреки цялото време, което си предвиждахме, пак ни се случваше да закъснеем - в тези ситуации, веднага щом завиехме зад ъгъла и се озовахме във видимата област на врага (Господина и другите, които сигурно отдавна ни чакаха), ние задължително се затичвахме и задъхани пристигахме в класната стая, правейки прекрасно впечатление с отговорността си към уроците.
Всеки час по български беше същинска благословия. Все се намираше някой ослепителен бисер, който да изръсят мъдрите ни приятели. Ако не се случваше така, откривахме нещо друго, на което да се смеем с часове - безсмислено е да казвам, че не обръщахме много внимание какво точно е то. През междучасието изхвърчахме навън. Винаги, когато атмосферните условия го позволяваха, си организирахме продължителни и абсолютно нездравословни боеве в снега. Един път Господина се наложи да ми суши палтото, което цялото се беше напълнило с буци сняг. Както можете да се досетите, в повечето случаи той трябваше да ни събира от покрайнините на "Образователни технологии" и даже от време на време да подръпва уши. Ние търпяхме стоически в името на своите три свещени каузи: 1) да научим за изпита, 2) да се излигавим максимално и 3) проектът, с който ангажирахме съзнанието си в момента. Било то филм, книга, научен труд по биология, пътеводител на Перник, и прочее, и прочее... Компанията ни винаги беше готова да се заеме с някоя нова налудничава идея. За съжаление вече не си позволяваме да планираме такива велики хрумвания (освен с Крис де - той е мой верен съмишленик и вярвам, че винаги ще бъде!), защото с навлизането в мъдрата възраст на зрелия пубертет ние осъзнахме, че трудностите около организирането на компанията въобще да се събере са предостатъчни, за да изпълнят живота ни с трепетно вълнение и приливи на истерия (с последното се занимавам основно аз). Съберете 5-6 хора без работа, в чиито глави вечно се разшматкват изтървани идеи, и със сигурност ще получите една много забавна и необичайна приятелска компания. Заслужава си да опитате.
Най-малкото дори да не осъществите нито един проект (което е почти 100% сигурно), ще запечатате в сърцата си завинаги прекрасни спомени от безкрайните часове, прекарани в парка след уроците - главно в правене на нищо ценно. Ако цялата тази ситуация ви изнервя, отидете да поритате дървото. Какво, искате да ми кажете, че си нямате анти-стрес дърво, на което в напрегнати ситуации си го изкарвате, като го налагате, докато единия не се откаже? Нашето дърво беше изключително голям стоик и инат, така че обикновено на нас ни минаваше преди то да реши да отвръща на ритниците ни.
Имахме си всичко в това малко общество. Лалугер, който снася яйца и е изключително популярен сред дамите; Композитор, който става все по-талантлив, колкото повече коса си пуска; Кралица на джиткането, която не може да бъде описана достатъчно обстойно дори и във всичките томове на следващата книга, която Дж. К. Роулинг ще напише; и два зли гения, които завинаги ще си останат невероятни производители на дебилни идеи. Нашето войнство често се допълваше от какви ли не допълнителни персонажи, които физически или духовно често присъстваха на нашите разговори и събирания и оказваха неимоверно влияние на философията на живота ни. Общо взето, бяхме се намерили: куп хора, които обичат да се разхождат безцелно, да крещят по улиците, да плашат хора със злите си смехове и да пеят "I Feel Good" или "Jingle Bells" посред лято на пернишкия площад.
Дърводелската работилница никога няма да бъде забравена, а заветите й ще се следват неизменно от нейните последователи, докато те не се сбръчкат тотално като стафиди, зарязани на най-задната седалка в градския транспорт. Обещаваме ви го!

Гибелта на Елеозора

(или Тъжният край на един тузарски живот, изпълнен с мъчения)

(или Как не бива да попадаме на биоложки)

(или Още заглавия, които впоследствие ще измисля)

Елеозора беше добра овца.
Всички обичаха да говорят за нея в минало време, още докато беше жива. Не че повечето дебили нямаха навика да натякват на всички предмети - одушевени или не - да умрат. И пак, няма как с чиста съвест да определите повтарянето на "Тя вечно ще живее в сърцата ни" като добра поличба.
Ето че неизбежното се случи. Вече го няма слънчевото, къдраво и жълто същество, което внасяше радост в нашите дни. Неведнъж Елеозора самоотвержено принесе тялото и достойнството си в жертва, само за наше забавление. Колко жестоки бяха хората с нея! Заслепени от собствената си мъка след 4 до 6 часа математика, често им се случваше да малтретират горкото добиче, за да разнообразят ежедневието си от традиционното анти-стресово бесене на щората.
Но нашата мила жълта овца търпеше стоически всички издевателства. Тъжното, приятели, е че никой така и не оцени колко благородно всъщност бе нейното дело. Със сълзи на очи и стиснати зъби това ранимо животинче понасяше всички разнообразни гаври на отегчените математици и не възразяваше срещу заснемането на нелегални порно-филми с нейно участие. По някаква необяснима причина всеки, който се докопваше до нея, изведнъж усещаше непреодолимото желание да й завърже краката на възел или да й набута тебешир в гърба. Никой не се замисляше за нейната ранена душа, която така и така вече страдаше от леки отклонения. Единствено Николай Костов се вгледа в нейния поглед и възкликна вдъхновено:
"Ама тя няма око!"
Винаги ще помним тези негови знаменити думи. Ще ги пишем по тетрадките си и ще инструктираме и децата си да ги пишат по тетрадките си, с надеждата те да останат като последния завет на човешкия род.
Но кажете ми, скъпи приятели, заслужаваше ли след целия този страдалчески живот, Елеозора да завърши точно така? В ръцете на биоложки?! Вярвам, че това бе най-нечестното престъпление срещу личността й, което по тежест не може да се сравни дори с най-креативните мъчения, на които е била подлагана в миналото.
Всъщност версията, че нашата жълта овца е била довършена от биоложки, не е потвърдена на 100%, но е твърде вероятна и е единственото логично обяснение за изчезването й. Возех си се аз един ден в 102, когато банда биоложки се наблъскаха около мен и взеха да обсъждат интересни неща (за щастие, слушалките ми бяха в пълна изправност). Когато слязох, стигнах до даскало и стоварих нереално тежката си чанта на чина, осъзнах, че Елеозора, скъпото ми добиче, вече я няма и че никога повече няма да я видя.
Поне не във веселия й жълт отенък.

ROFL....

С Neko-chan решихме да си задаваме въпроси и другия да отговори с първата песен, която му се падне на рандом.... вижте сами :D

Neko: vodish li aktiven polov jivot?
Somnium Proxy: Silence Of The darkness - Kamelot

Somnium Proxy: kakwo si misli6 kogato mine6 krai simpati4en mladej?
Neko: I Don't Know Yngwie Malmsteen

Neko: какво мислиш за картофите?
Somnium Proxy: Isis/Osiris - Xandria... lol...

Somnium Proxy:kakwo prawi6, kogato se pritesni6?
Neko: ...Of Silence Sonata Arctica

Neko: какво ще слушаш когато обладаваш първата си кака (ако вече не си го направил :Д)
Somnium Proxy: Here comes The king.... X-ray-dog... rofl

Somnium Proxy:ami ti kakwo 6te slu6a6 kogato nameri6 dostoina du6a?
Neko: Star of Fate - The 69 eyes

Somnium proxy: kakwa iznenada bi ti haresala?
Neko: Shame on you - Lily Allen

Neko: та... какво ти е на душата когато си сам
Somnium proxy: Wish I Had An Angel - Nightwish lolz...

Neko: та... как щеше да звучиш, ако беше мелодия?
Somnium proxy: Meridian (acoustic)

Somnium Proxy: kakwo ne iska6 da si priznae6?
Neko: Who Is The Child Trans-Siberian Orchestra

Neko: така, значи... какво ще слушаш, ако ти кажат, че са забременяли от тебе (хяхяхя туй ми е сега в главата)
Somnium Proxy: kamelot - The Inquizitor... (rofl)

Neko: така, коя песен няма да ти омръзне до края на живота ти
Somnium Proxy: Comatose - Skillet

Somnium Proxy: koq melodiq 6te otgowarq na polowinkata ti?
Neko: I'll Keep Your Secrets - Trans-Siberian Orchestra

Neko:така... мисля - коя песен би пуснал на някое същество от женски пол, което си харесал, ама не слуша такава музика като тебе и искаш да я научиш
Somnium Proxy: Dream With me - Stratovarius

Somnium Proxy: s kakwo bi "uro4asala" deteto si?
Neko: Ashes To Ashes Blind Guardian neeee XD

Somnium Proxy: twoeto prizwanie?
Neko: Silence

Neko: ами значиии... какво би пял на някоя мадама (за серенада става дума)
Somnium Proxy: Diamond for tears - Poets of the Fall

Мърша around the world

Дърводелската работилница за пореден път излезе с нов проект. По традиция идеята зад него е неоспоримо ценна и ползата от резултатите му за цялото човечество не може да бъде отречена.
Ще преведем думата "мърша" на колкото се може повече световни езици.
Как ни хрумна тази брилянтна идея ли? Ами, ако никога не сте празнували първи юни във възраст, която повечето хора не биха възприели за детска, едва ли можете да се досетите какви могат да бъдат страничните ефекти от консумация на тонове захар в комбинация с часове слушане на детски песнички. Не пропуснахме да си купим и балончета, с което разбудихме ревност у не едно дете на площада. Задължителната процедура включи също пеене по улиците и безцелно шматкане по празнично натъпкания с развълнувани, енергични граждани център. Минахме през Кауфланд, като естествено вътре се издебилчихме и си накупувахме шоколадови яйца, близалки, желирани бонбонки, сладолед, чипс, кола и шоколад - всички с детски мотиви на опаковките, разбира се. Следващите няколко часа бяха прекарани у нас в слушане на вечните детски български песнички - "Оранжева песен", "Нови панталонки", "Пеят, скачат показалците", "Мама ми купи днес", "Хей, ръчички", "Зеленчуци който не яде", "Чело коте книжки" и, разбира се, "Детство мое", подкрепени от "Legend of Zelda" и новото ни откритие "Do you like waffles?". Най-накрая, 14 години по-късно, стигнах да изгледам Цар Лъв ^^ и извадих попрашасалите томове на Братя Грим от библиотеката.
Как ми се иска по-често да има първи юни... Не че ми пречи и иначе да се вдетинявам, но някак си не е толкова вълнуващо :Р

Нашите гениални умове, веднага след измислянето на новия план бяха готови да го приведат в действие. С тази задача се заехме още от днес, когато разгледахме всички налични хартиени и онлайн речници. Утре ще обикаляме неуморно библиотеките в търсене на още надеждни академични източници.
Дотук добре, но това ще ни осигури преводи само на по-популярните световни езици. Ами какво ще правим с африканските полу-изчезнали езици, говорени общоот десетина-двадесет човека по света? Необходимо е да запазим и тяхното наследство за идните поколения. Разсъждавайки усърдно по този въпрос, изготвихме подробен списък с хората и организащиите, които биха могли да ни бъдат от помощ за тежката задача на превода.
Развитието на проекта можете да следите на този сайт.

Генерални спонсори:
ООН, БНБ, БТВ, ЕС, ЮНЕСКО, Училища "Европа", Загорка, McDonalds, Onda Coffee Break, Кауфланд, БСП, Сокове BBB, СКГТ, БДЖ, Heathrow Airport, списание National Geographic, Google, Coca Cola, Nescafe 3 в 1, Дисни, Газпром, Главбулгарстрой, Marlboro, Faber Castel, IBM, Булгартабак, Comedy Central, Папата, Bloomsbury Press, 24 часа, радио Z-Rock, Водка Savoy, Испанското посолство в България, Deep Purple, Ticketstream, Ebay, Nokia, United Colors of Benetton, Mall of Sofia, езикова школа "Иберика", НПМГ, ІІ АЕГ, Cambridge ESOL Examinations, Cannon, Hitachi, Milka, кашкавал "Хаджийски и фамилия", БТК, Globul, "На тъмно", Кино "Арена", кренвирши "Сачи", Икарус, кравата Герма, Coats Bulgaria, Office 1 Superstore, HILD, хотел "Хилтън", Мел Гибсън, Time Square, банани Chiquita, TRL, Дисни, Sofia Land, Електроснабдяване София, "Минута е много", бижута "Скарабей", АЕЦ - Козлодуй, Просвета, Министерство на Околната среда и Водите, Мейбълин Ню Йорк, Cappy, крем "Здраве", Бриджит Бардо, Хуан Карлос, Суецкия канал, Червения площад, Konica, книжарници "Хеликон", НСБОБ, Оскарите, ФБР, "Калашников", Черно Фередже, Жълтите павета, Дядо Коледа, Дядо Горио, Софтпрес, СУ, Flora Burger, Осмака, Pedigree, Pampers, Hannah Barbara, ОМВ, Юниън Транс, бельо "Триумф", Стилист Капанов, Addidas, Ролант Гарос, Маракана, турската фирма "Шише-джам", Nesquick, двореца Шьонбрун, Градски съвет - Костинброд, Барби и Кен, Бързаков Кидс, Chio Chips, ПАНСА, Tic Tac Портокал, Аквафреш, Банкя, лепило С-200, Аквариум Барселона, Green Peace, UNICEF, Международен Валутен Борд, НАСА, World Jump Day, PHP5, Uncle Stavri's зеленчуци, Делта, праз лук, Дядо вади ряпа, Лили Иванова, Индиана Джоунс, KOH-I-NOOR, поредица "For Dummies", "Шифъра на Леонардо", Мона Лиза, 24ти май, Feliz Navidad, YouTube, Великата Китайска Стена, Хорхе, Тибет, Община Перник, "Образователни технологии", СИП по математика към НПМГ, Last.fm, Спайдърмен, Калвин Клайн, Toshiba, Ягуар, ЦЕРН (ядрени проучвания), хеви метъл, и не на последно място -
БАНИЧКА.

Неща за правене

Понеже предстоят адски много неща, дето трябва да се направят, реших да си създам едно малко списъче:

1. Hug a teddy!
2. Hug a teddy!
3. Hug a Teddy!
4. Hug a perverted teddy :D
5. Hug a perverted cat :D
6. Да се изпълни молбата в следното съобщение, прилагам копие: "влез в кенефа и нарисувай разни ритуални кръгове, малко картофи за жертвоприношение и аз ще се появя на мига :D"
7. Да се изпратят ненормални и покъртителни картинки на Веси.
8. Да се насиля да преслушам всичко, което ми е на компа и трупа паяжини от разни купони и събирания.
9. Да се самоубия.
10. Да самообеся Лушка ^_^
11. Да си довърша недовършените неща и да публикувам, докато съм още тук.
12. Да помоля за помощта на EGGS относно точка 6.
13. Да направя купон по случай последните купони.
14. Да направя купон по случай прощалния купон.
15. Да направя прощален купон.
16. Да направя купон по случай края на прощалния купон =)

Родоначалникът Юрая

Ако сте прочели драматичната история за Пецка в предишния пост, може би сте се зачудили откъде се е появила леко странната традиция да се подаряват хипопотами за рождени дни и въобще как тези животни са се преборили за мястото си като символи на нашето подбрано общество. А може би не сте се зачудили, защото просто знаете. Фактът, че четете този блог, най-вероятно насочва към второто, но нека все пак да разкажем култовата история на розовия хипопотам Юрая и как той постави началото на хипопотамоманията в нашата компания.
Както повечето традиции, и тази започна по случайност. Дони реши, че ще демонстрира своите способности с Фотошопа и, явно обзет от скука, попита Теди какво иска да му нарисува. Нашето парче-философ (сиреч Теди), естествено, не му удари много мисъл и изтропа първото, което премина през главата му - хипопотам.
Дони подари прелестното произведение на изкуството на Теди. Творбата, както може да се предполага, бе оценена на милиони и в момента се охранява ревностно в Лувъра, зад един трап, пълен с крокодили и ограден с бодлива тел. Нищо особено. Наближаваше далеч по-важно събитие - рождения ден на нашия приятел Теди. Трябваше да открием възможно най-готиния и подходящ подарък, а това никак не се оказа лесно, след като се насъбрахме десетина човека да го избираме. Мотахме се по софийските улици като мухи без глави с дни наред след училище, без да пропускаме обичайното здраво простеене. Подхвърляхме си какви ли не идеи за подарък, абе като цяло - направихме си много люта мозъчна атака. Стигнахме до извода, че най-полезното, което можеше да му вземем, всъщност беше обикновено шишенце лепило - артефакт, който от години липсва в дома му. (Или по-точно - неговият кашон. За незапознатите - Теди живее в най-големия и гъзарски обзаведен кашон, който някога сте виждали. Горкия кашон.) Но нашата дружинка няма навика да се спира на особено полезни подаръци, особено ако не са освен практични и безкрайно дебилни.
Теди е познат в интелектуалските среди като възпитан, уверен младеж, който има особена слабост към розовото и мечтае да си има бяла коса. И понеже наскоро си беше поискал хипопотам, какво по-логично можехме да измислим от ОГРОМЕН РОЗОВ ХИПОПОТАМ С БЯЛА КОСА? Е, другата идея беше огромен розов диван във формата на хипопотам, но тъй като тя вече съвсем прекрачваше границите на откриваемото, се задоволихме с обикновен хипопотам. "Къде по дяволите ще намерим огромен розов хипопотам с бяла коса?" - обади се някой от не съвсем оптимистично настроените членове на отряда за издирване на подарък. "Ами, ще срещаме хората по улиците и ще ги питаме" - беше простия отговор, който Дони успя да измъдри. И всички му се присмяха. Не защото имаха основание, а просто заради спорта на присмиването. Естествено, ако някой друг бе изцепил тази велика мисъл, щеше да сме напълно прави да му се подиграем, но не бива да забравяме, че това все пак е ДОНИ и the power of връзма е винаги в наличност.
Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че Дони наистина влезе в първия срещнат магазин и зададе на продавачката култовия въпрос - "Извинете, случайно да знаете къде мога да намеря розов хипопотам?" Чудното е, че получи не по-малко култовия отговор: "Ами да, ето го пред вас!!"
Нашият къдрокос приятел се опули срещу връзмата, която вече прекрачваше всички граници - дори и неговите. Дони посочи розовия хипопотам с бяла коса, който действително беше точно пред очите му. А ние, кретенясалата тълпа пред стъклената витрина на магазина, изпаднахме в такъв неконтролируем пристъп на смях, че птичките наоколо се разхвърчаха на всички страни. И по-добре, защото те всичките бяха гъбъли, а както всеки образован човек добре знае, гъбълите са зли и трябва да умрат.

Нужно ли е да отбелязваме, че Теди беше очарован?

Ловът на хипопотами

Историята, която ще ви разкажа, се случила в далечната зора на човешкото съществуване. Или не, може би преди няколко месеца. Изворите не са абсолютно категорични, но във всеки случай действието се е развило някъде помежду тези две дати.
Нeйде из пукнатините на поразрушената Дървеница (става въпрос за един Софийски квартал) си живуркало едно безгрижно и леко психясало момиче, което условно ще наречем Пецка*. В нейния чист и невинен живот нямало никакви грижи, докато един ден в главата й не се заформила натрапчива и крайно тревожна мисъл - откъде може да си намери хипопотам? Трябвал й за мистичен ритуал по стара традиция - двама нейни добри приятели имали рожден ден и тя много държала да ги зарадва с емблематичното животно.
Решена на всяка цена да открие хипопотам до няколко седмици, тя тръгнала на дълги походи из Софийската джунгла в търсене на опасния звяр. Оказало се обаче, че намирането му никак не е толкова лесна задача, колкото може би изглежда в очите на непросветения. Навред в магазините тя била изпращана от ококорените погледи на продавачи, които съвсем не разбирали значението на този свят символ - хипопотама.
Отчаяна от неуспеха си, Пецка стигнала до мрачен и потискащ подлез. Стените застрашаващо се надвесвали над главата й, отнейде се чувало далечното ехо на незнайни същества на нощта. В дъното на тунела мъждукала само една витрина, през която се процеждала приглушена светлина. Пецка въздъхнала, решила, че това е последният й шанс, и се отправила към магазина.
И както често се случва с героите от митовете и легендите, там тя не открила онова, което търсела, но научила много по-ценна мъдрост:

- В цялата верига има дефицит на хипопотами.

Това отбелязала притеснено продавачката, след което взела да вади изпод тезгяха кашони с всевъзможни размери. Изровила всеки един от тях старателно до дъното. Открила мамути, лемури, катерици, слонове и всякакви причудливи животни, но нито един хипопотам! Трясвала всяко от съществата на тезгяха, трупайки ги на огромна заплашителна купчина. Най-накрая кашоните свършили и жената с тъжна усмивка се обърнала към Пецка:
- ... Искате ли да ви покажа нещо с подобни характеристики?
Смаяното момиче просто замръзнало на мястото си. Чудело се дали да се смее, дали да плаче, или да проклина злощастната съдба, която не му позволявала да открие единственото животно, за което сърцето му копнеело. В крайна сметка успяло да промълви:
- Добре.
Грижовната продавачка клекнала зад тезгяха си, извадила от там някакво странно същество и го плеснала пред клиентката си. То представлявало възможно най-абсурдната вариация на пластмасов динозавър.
- Ами... Това не става... - процедила Пецка през сълзи, защото си била настъпила единия крак с идеята да не се засмее истерично.
Жената се замислила.
- Явно искате нещо дебелокожо. Очевидно човекът е с такъв характер.
Пецка повече не издържала и се изхилила с пълна сила на няколкото вида и разцветки носорози, които се опитала да й пробута продавачката. След подробно разучаване на всички животински видове в магазина, двете установили, че нищо не наподобява достатъчно хипопотам, за да свърши работа. Така момичето си излязло с празни ръце, но затова пък запазило прекрасния спомен за търсенето на хипопотама - символът, който вероятно вече стои на почетно място в почти всяко българско домакинство, и заради това е такава дефицитна стока.

Каква е поуката?
Жизненоважната информация, особено ако е свързана с хипопотами, трябва да бъде следена внимателно. Проучванията винаги са за препоръчване пред щуравото търсене на хипопотами измежду пластмасови динозаври и разни изчезнали индивиди от ледниковия период.
За щастие обществото си е взело поука от трогателната история на госпожица Пецка. Вече съществува списък на местата, където могат да бъдат открити хипопотами - ще се радваме на всяко ново попълнение, което можете да ни осигурите.

1. Mall Of Sofia - всякакви размери, РОЗОВИ!
2. Петте Кьошета - точно срещу спирката на 9ката
3. Магазин "Пепеляшка", центъра на Перник
4. Подлеза на НДК - доста грозновати.

* Но вие всички си знаете, че тя всъщност се казва Лушка.

Испански (и японски) разговорник за начинаещи

Съставих кратък разговорник с някои от основните изрази, които използваме в нашето затворено общество на зли гении/пуджета. Вярвам, че ще е полезен на всеки, който използва нашия език. :P

Егати дебелата оферта! - ¡Qué oferta tan gorda!
Poor, poor някой си - Pobre, pobre някой си - かわいそうな貧しい人々
овца - oveja - ヒツジ
водорасло - alga - 海藻
стафида - pasa - レーズン
бира - cerveza - ビール
махмурлук - resaca
плъх - rata - ラット
косинус - coseno (това само за да уважим математиката) - コサイン
Умри в кофа! - ¡Muera en un cubo! - バケツの中で死ぬ！
конусовиден - coniforme - 円錐
мърша - carroña - カーカス

Забозили Пуджета - вярвам, че този израз е непреведим на какъвто и да е език, който не е твърде близък до българския, и много ще уважавам всеки, който успее да ми го преведе :D

SOS I'm a teenager

Аааа ще умра( не, няма да имам този късмет ). Ако се питате защо говоря така - ще ви въведа накратко в чувството да бъдеш тийн, да се чудиш откъде ще ти дойде поредния проблем и как аджеба ще успееш де си го решиш и да си научиш за училище, и пак да ти остане време за 20-часов купон / трудно, нали? /. И така, какво е да си тийн? Прекарах цяла събота, в опити да уча по френски. Вися над учебника, гледам някакви точки и чертички, дето трябва да имат смисъл и си блъскам главата. Същевременно не мога да спра да мисля за НЕЯ, което, както може да се досетите, адски много ми помага за ученето. Заспах от нямане кво друго да направя по въпроса, и сънувах кисели краставички. Накрая дойде Цве и ми открадна киселите краставички. Бях безкрайно нещастен. Ето ТОВА е да си тийн.
Междувременно смятам да обявя "Парад на глупците" - провежда се на 14-ти февруари и е за всички онези, които са нещастно влюбени. Идеята е, че понеже човек има много малък шанс, когато се обяснява, ако много хора го направят едновременно, може и някои да успеят. Ето затова всеки трябва да разкрие чувствата си на човека, който харесва, и ако го отрежат, идва на парада на глупците да разказва. Приема се да не дойдете само ако получите положителен отговор ;) /отново да си тийн/ Засега исках да кажа тези две неща, но обещавам скорошно продължение. Просто нещо ме глождеше да ги споделя, но всички ме отрязаха по skype.
П.С. Наближава рождения ми ден, очаквайте интересни неща.

Чудесата на 21-ви век

Какво се случва с мен напоследък... ами болен съм, седя си вкъщи, правя се, че уча и гледам филми. Освен това разсъждавам върху живота (както винаги), та реших да споделя част от мислите си с другите EGGS, та да може да се разпространява дебилщината. След като изгледа порядъчно количество филми, човек добива впечатлението, че животът някога е бил много по-интересен, интригуващ и във всички отношения привлекателен и че днешните времена просто са взели солта на живота (но за това пък са му сложили всякакви изкуствени добавки). И аз понякога се поддавам на подобни мисли, защото съм си фенче на живота на открито с меч в ръка. Но като се замислиш, че трябва 100 будали да се потят от сутрин до вечер на нивата, за да може един будала да се разхожда с меч надлъж и нашир и да се прави на велик - еми вие може и да се надявате да сте точно ТОЗИ будала, но в такъв случай аз ще сам будалата с арбалета зад вас.
Водейки се по тази линия, съвременността не е чак толкова лоша. Почваме да гледаме екшън филми и откриваме как разни пичове ядат коршуми за закуска и гранати за обяд, без дори да получат запек! Ето това е тарикатщина. Много хора на тяхно място просто биха се спекли и край. Гледаме филма, той е жесток, убийствен, направо кърти мивки и кенефи ( е не колкото Румси, но все пак ;) ) и когато той свърши, започваме да осъзнаваме колко жалък и незначителен е животът ни. Настъпва моментът да си погледнем бележника, за да превърнем подозренията за незначителност в твърди убеждения (не знам за другите, но при мен е така). Тогава, отчаян от действителността, човек най-сетне осъзнава, че ако не иска животът му да се изниже като пръдня от гащи и да остави у околните бегло неприятен мирис, трябва да направи НЕЩО. Тук вече е дебелият зелен въпрос: "как да направя НЕЩО?". Много дълго човек може да се заблуждава, че прави НЕЩО, просто като се мотка с разни хорица насам-натам, но тогава животът ти просто става дружна пръдня, нищо повече. За да можеш да оставиш следа, трябва първо да си верен на себе си и никога да не се отклоняваш от пътя си (не се притеснявай, че изглеждаш като идиот, това не е просто илюзия). Трябва да правиш нещо, защото вярваш, че то е добро, а не че е добро ЗА ТЕБ. Ще запитате защо се отклоних от заглавието и се насочвам в такава посока? Спокойно, не съм се отклонил. Ще стигна и до връзката. А тя е именно такава: пратете по дяволите (или при Лъчо) всичко, с което неизменно ни тъпчат главите, налагат ни като модел на живот и на мислене. Ако чакаме солта на живота да дойде при нас, ще си останем със заместителите. Трябва да копаем, да я търсим, ако се наложи, сами да си я създадем или да бъдем солта на живота, но да творим без калъпи и ограничения, да творим света, защото той няма да ни чака. Вярно е, че не умеем всички глупости, дето ги правят по филмите, но според мен можем нещо много повече: да променим действителността. Аз давам старт на 14-ти и това е само началото. Нека животът ме догонва, ако може. След мен, лъвчета!

Хаджи Боб или защо фамилиите са лошо нещо

Такааам. седим си в час по география и чакаме Падалски да осъзнае, че е Падаслки, за да умре в адски мъки. Но той е безкрайно заблуден, така че засега това са само надежди. Руми и Луши в изблик на творческо вдъхновение най-накрая измислиха име на злият брат близнак на Хату'Боб ( точно така, с апострофче , а не с тиренце, муахаххахахха ), а именно Хаджи Боб. В резултат на това настъпват дълбокомислените разсъждения: ако се казваш Хаджи и станеш хаджия, тогава ще бъдеш Хаджи Хаджи => синът ти ще има фамилия Хаджихаджийски; обаче ако си го кръстил Хаджи, то той ще бъде Хаджи Хаджихаджийски; => неговият син, ще има симпатичното име Хаджи Хаджи Хаджихаджихаджийски ( естествено той също се казва Хаджи и е хаджия). И такаааам, да оставим поколенията да си текат; стигаме до Хаджи Хаджи Хаджи*(10^18)хаджийски. Този Хаджийски е пич и иска да сложи край на порочната традиция; по една случайност той е побъркан математик и затова решава да кръсти детето си 1/Хаджи; Следователно синът му се казва Хаджи*(10^17)хаджийски (колко обичам да съкращавам); и така, името почва да се предава, варирайки между 1/Хаджи, 1/Хаджи^2 и понякога 1/Хаджи! ... накрая всички хаджи-та се съкращават, и за да не остане нула [Дони е некъв гений, кажи ми бе дебил, НУЛА ли ще остане, или ЕДНО?!] го наричат Боб.
Ако някога сте се чудили за етимологията на името Боб, не се съмнявайте, че то е дошло именно от тук.