Ти си един обикновен и скромен човек с пернишки произход и се гордееш със своя град, но един ден решаваш да се пообогатиш културно и да отидеш на "Панаир на книгата" в София. Успяваш някак да стигнеш да НДК и въпреки че си осми клас и не си някакъв мутирал младеж, който изглежда на 30, заядливия пазач те пита дали имаш ученически или студентски документ. След половин часово увещаване те пускат вътре.
Ти обикаляш като гламав трите етажа, по които са разпръснати сергиите. Всички щедро ти раздават рекламни материали и сектантски книжки (които уж са безплатни пък после те гледат на кръв). След като обикаляш часове наред с надеждата да си намериш много и интересни книги, си купуваш МОНЕТА и отиваш да ядеш в KFC.
Естествено, не пропускаш да поразгледаш гъзарските магазини в City Centre Sofia, където всички те гледат като музеен експонат, понеже не си облечен със смъкнати дънки от "Витошка" и не си обут с кецове за 1200 лева.
Избягваш от софийските дупари и отиваш в KFC, където храната е на следния принцип - наполовина суха, наполовина мазна като Маргарин. И естествено не пропускаш да оставиш своята забележка, написана върху салфетка с надпис "Soul Food". Но естествено сервитьорката изведнъж за пръв път от няколко седмици решава да изчисти боклуците от масите и нашето чистосърдечно откровение беше потулено в небитието (или по-точно в "Чистота)










Тока за колан - за да демонстрирате НАВСЯКЪДЕ колко сте горди със своя град.












