Вчера в Перник се състоя най-интересния концерт, на който някога съм ходила.
С Крис се разбрахме предварително да бързаме от София, за да се приберем навреме за очакваното шоу. Помолих госпожицата ми по английски да ме пусне от последния час, че и почерпка й обещах; пътувах почти 3 часа в една от най-неудобните обстановки, които градският/междуградският транспорт някога ми е поднасял (което си е постижение). Успях да стигна с десетина минути закъснение и се разбързах към площада зад Двореца на културата (от който често-често чувам да се точи най-звучна чалгица).
Концертът беше ужасен. БТР бяха супер тихи и супер не се виждаха. Всъщност, въобще не се чуваха и виждаха, изобщо. Не се чуваха, колкото Пинк на нейния концерт и не се виждаха, колкото Металика на техния. А може би дори по-зле. А и публиката беше доста сдухана - като се замисля, нямаше нито един човек.
Е, това сме го виждали и преди, ще си кажете. Онова, с което концертът биеше всички рекорди, беше, че дори нямаше човек/табела/някакъв знак, който да те ориентира, че няма да има никакви БТР.
