Родоначалникът Юрая

Ако сте прочели драматичната история за Пецка в предишния пост, може би сте се зачудили откъде се е появила леко странната традиция да се подаряват хипопотами за рождени дни и въобще как тези животни са се преборили за мястото си като символи на нашето подбрано общество. А може би не сте се зачудили, защото просто знаете. Фактът, че четете този блог, най-вероятно насочва към второто, но нека все пак да разкажем култовата история на розовия хипопотам Юрая и как той постави началото на хипопотамоманията в нашата компания.
Както повечето традиции, и тази започна по случайност. Дони реши, че ще демонстрира своите способности с Фотошопа и, явно обзет от скука, попита Теди какво иска да му нарисува. Нашето парче-философ (сиреч Теди), естествено, не му удари много мисъл и изтропа първото, което премина през главата му - хипопотам.
Дони подари прелестното произведение на изкуството на Теди. Творбата, както може да се предполага, бе оценена на милиони и в момента се охранява ревностно в Лувъра, зад един трап, пълен с крокодили и ограден с бодлива тел. Нищо особено. Наближаваше далеч по-важно събитие - рождения ден на нашия приятел Теди. Трябваше да открием възможно най-готиния и подходящ подарък, а това никак не се оказа лесно, след като се насъбрахме десетина човека да го избираме. Мотахме се по софийските улици като мухи без глави с дни наред след училище, без да пропускаме обичайното здраво простеене. Подхвърляхме си какви ли не идеи за подарък, абе като цяло - направихме си много люта мозъчна атака. Стигнахме до извода, че най-полезното, което можеше да му вземем, всъщност беше обикновено шишенце лепило - артефакт, който от години липсва в дома му. (Или по-точно - неговият кашон. За незапознатите - Теди живее в най-големия и гъзарски обзаведен кашон, който някога сте виждали. Горкия кашон.) Но нашата дружинка няма навика да се спира на особено полезни подаръци, особено ако не са освен практични и безкрайно дебилни.
Теди е познат в интелектуалските среди като възпитан, уверен младеж, който има особена слабост към розовото и мечтае да си има бяла коса. И понеже наскоро си беше поискал хипопотам, какво по-логично можехме да измислим от ОГРОМЕН РОЗОВ ХИПОПОТАМ С БЯЛА КОСА? Е, другата идея беше огромен розов диван във формата на хипопотам, но тъй като тя вече съвсем прекрачваше границите на откриваемото, се задоволихме с обикновен хипопотам. "Къде по дяволите ще намерим огромен розов хипопотам с бяла коса?" - обади се някой от не съвсем оптимистично настроените членове на отряда за издирване на подарък. "Ами, ще срещаме хората по улиците и ще ги питаме" - беше простия отговор, който Дони успя да измъдри. И всички му се присмяха. Не защото имаха основание, а просто заради спорта на присмиването. Естествено, ако някой друг бе изцепил тази велика мисъл, щеше да сме напълно прави да му се подиграем, но не бива да забравяме, че това все пак е ДОНИ и the power of връзма е винаги в наличност.
Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че Дони наистина влезе в първия срещнат магазин и зададе на продавачката култовия въпрос - "Извинете, случайно да знаете къде мога да намеря розов хипопотам?" Чудното е, че получи не по-малко култовия отговор: "Ами да, ето го пред вас!!"
Нашият къдрокос приятел се опули срещу връзмата, която вече прекрачваше всички граници - дори и неговите. Дони посочи розовия хипопотам с бяла коса, който действително беше точно пред очите му. А ние, кретенясалата тълпа пред стъклената витрина на магазина, изпаднахме в такъв неконтролируем пристъп на смях, че птичките наоколо се разхвърчаха на всички страни. И по-добре, защото те всичките бяха гъбъли, а както всеки образован човек добре знае, гъбълите са зли и трябва да умрат.

Нужно ли е да отбелязваме, че Теди беше очарован?

Ловът на хипопотами

Историята, която ще ви разкажа, се случила в далечната зора на човешкото съществуване. Или не, може би преди няколко месеца. Изворите не са абсолютно категорични, но във всеки случай действието се е развило някъде помежду тези две дати.
Нeйде из пукнатините на поразрушената Дървеница (става въпрос за един Софийски квартал) си живуркало едно безгрижно и леко психясало момиче, което условно ще наречем Пецка*. В нейния чист и невинен живот нямало никакви грижи, докато един ден в главата й не се заформила натрапчива и крайно тревожна мисъл - откъде може да си намери хипопотам? Трябвал й за мистичен ритуал по стара традиция - двама нейни добри приятели имали рожден ден и тя много държала да ги зарадва с емблематичното животно.
Решена на всяка цена да открие хипопотам до няколко седмици, тя тръгнала на дълги походи из Софийската джунгла в търсене на опасния звяр. Оказало се обаче, че намирането му никак не е толкова лесна задача, колкото може би изглежда в очите на непросветения. Навред в магазините тя била изпращана от ококорените погледи на продавачи, които съвсем не разбирали значението на този свят символ - хипопотама.
Отчаяна от неуспеха си, Пецка стигнала до мрачен и потискащ подлез. Стените застрашаващо се надвесвали над главата й, отнейде се чувало далечното ехо на незнайни същества на нощта. В дъното на тунела мъждукала само една витрина, през която се процеждала приглушена светлина. Пецка въздъхнала, решила, че това е последният й шанс, и се отправила към магазина.
И както често се случва с героите от митовете и легендите, там тя не открила онова, което търсела, но научила много по-ценна мъдрост:

- В цялата верига има дефицит на хипопотами.

Това отбелязала притеснено продавачката, след което взела да вади изпод тезгяха кашони с всевъзможни размери. Изровила всеки един от тях старателно до дъното. Открила мамути, лемури, катерици, слонове и всякакви причудливи животни, но нито един хипопотам! Трясвала всяко от съществата на тезгяха, трупайки ги на огромна заплашителна купчина. Най-накрая кашоните свършили и жената с тъжна усмивка се обърнала към Пецка:
- ... Искате ли да ви покажа нещо с подобни характеристики?
Смаяното момиче просто замръзнало на мястото си. Чудело се дали да се смее, дали да плаче, или да проклина злощастната съдба, която не му позволявала да открие единственото животно, за което сърцето му копнеело. В крайна сметка успяло да промълви:
- Добре.
Грижовната продавачка клекнала зад тезгяха си, извадила от там някакво странно същество и го плеснала пред клиентката си. То представлявало възможно най-абсурдната вариация на пластмасов динозавър.
- Ами... Това не става... - процедила Пецка през сълзи, защото си била настъпила единия крак с идеята да не се засмее истерично.
Жената се замислила.
- Явно искате нещо дебелокожо. Очевидно човекът е с такъв характер.
Пецка повече не издържала и се изхилила с пълна сила на няколкото вида и разцветки носорози, които се опитала да й пробута продавачката. След подробно разучаване на всички животински видове в магазина, двете установили, че нищо не наподобява достатъчно хипопотам, за да свърши работа. Така момичето си излязло с празни ръце, но затова пък запазило прекрасния спомен за търсенето на хипопотама - символът, който вероятно вече стои на почетно място в почти всяко българско домакинство, и заради това е такава дефицитна стока.

Каква е поуката?
Жизненоважната информация, особено ако е свързана с хипопотами, трябва да бъде следена внимателно. Проучванията винаги са за препоръчване пред щуравото търсене на хипопотами измежду пластмасови динозаври и разни изчезнали индивиди от ледниковия период.
За щастие обществото си е взело поука от трогателната история на госпожица Пецка. Вече съществува списък на местата, където могат да бъдат открити хипопотами - ще се радваме на всяко ново попълнение, което можете да ни осигурите.

1. Mall Of Sofia - всякакви размери, РОЗОВИ!
2. Петте Кьошета - точно срещу спирката на 9ката
3. Магазин "Пепеляшка", центъра на Перник
4. Подлеза на НДК - доста грозновати.

* Но вие всички си знаете, че тя всъщност се казва Лушка.