И така, след две години и половина затишие, вашите зли гении се завръщат с пълна бойна мощ - попораснали, станали вероятно малко по-скучни, но поне вече нямат намерение да ремонтират ничий апартамент, за да празнуват Нова година там, камо ли този на Кристин. След дълго телефонно обаждане в мрежата на 3 и немалко тормоз над клетите англо-шотландски съквартиранти, Крис и Руми взеха важното решение да продължат блога си, или поне да опитат, пък каквото дойде. Позапълнихме взаимно белите дупки, които консумацията на алкохол и естествената противозащита срещу травмиращи събития (като филмите на Крис, че извънземните ще му превземат главата след инцидента с тоалетната чиния на Вени) бяха оставили у нас и вече сме готови да радваме вас (и, както показва опита, предимно себе си) с нови кретении, колко свежи ще излязат - предстои да разберем.
Бях изкушена да започна с епиграф от песен (or should I say, песента) на Мери Хопкинс, но после се хванах в ръце и осъзнах колко неподходящо е това за един зъл гений. Честно да си призная обаче в днешно време слушам повече Пинк Флойд и Битълс, отколкото Металика и Жудас, така че сигурно е нормално. Последния си първи юни прекарах в типично тийнейджърско парти, вместо в нагъване на шоколади и гледане на Дисни, но в моя защита искам да кажа, че не беше по моя вина - просто на тази дата пристигнаха заветните (и откровено изненадващи) резултати от матурите и трябва да призная, че си изкарахме повече от прилично. На половината от злогенийския екип вече не му се учи японски и твърде много го мързи, за да си направи фрапе, затова пък другата половина се захвана с китайски, а и двамата пият извънредно якото английско кафе Кенко, защото вече сме в UK, baby.
Дали отговори на очакванията ни? Да, в много отношения, но има още какво да се желае - вече обаче съм достатъчно оптимистично настроена, за да вярвам, че малко по малко недостатъците на сегашното ни съществуване ще отпадат. Малко или много, всичко си зависи от нас, а това, което не зависи - бъдете сигурни, че за него ще се погрижат напушените хипита, които са окупирали Appleton Tower, за да си намерят оправдание да не учат за изпитите, без да излезе, че не им пука за образованието им, а даже обратното. Токсичността на любимия ни Перник вече се разнася на много повече от 30 км разстояние, което е твърде успокояващо. Моите изпити наближават - след броени дни са, а аз продължавам упорито да вися всяка вечер поне до 3 часа, без да правя нищо полезно, и после да се чудя защо винаги съм недоспала и недоучила.
Предвиждаме още свежи включвания от Англо-шотландския масив и двамата зли гения, които благодарение на постоянните напомняния на родителите си не се изпокараха, въпреки че станаха англичанин и шотландка, а дори с нетърпение очакват културния обмен на уиски и ... английски неща, whatever they are (mwaahahaha), който се очертава за Коледната ваканция. Stay tuned!
Бях изкушена да започна с епиграф от песен (or should I say, песента) на Мери Хопкинс, но после се хванах в ръце и осъзнах колко неподходящо е това за един зъл гений. Честно да си призная обаче в днешно време слушам повече Пинк Флойд и Битълс, отколкото Металика и Жудас, така че сигурно е нормално. Последния си първи юни прекарах в типично тийнейджърско парти, вместо в нагъване на шоколади и гледане на Дисни, но в моя защита искам да кажа, че не беше по моя вина - просто на тази дата пристигнаха заветните (и откровено изненадващи) резултати от матурите и трябва да призная, че си изкарахме повече от прилично. На половината от злогенийския екип вече не му се учи японски и твърде много го мързи, за да си направи фрапе, затова пък другата половина се захвана с китайски, а и двамата пият извънредно якото английско кафе Кенко, защото вече сме в UK, baby.
Дали отговори на очакванията ни? Да, в много отношения, но има още какво да се желае - вече обаче съм достатъчно оптимистично настроена, за да вярвам, че малко по малко недостатъците на сегашното ни съществуване ще отпадат. Малко или много, всичко си зависи от нас, а това, което не зависи - бъдете сигурни, че за него ще се погрижат напушените хипита, които са окупирали Appleton Tower, за да си намерят оправдание да не учат за изпитите, без да излезе, че не им пука за образованието им, а даже обратното. Токсичността на любимия ни Перник вече се разнася на много повече от 30 км разстояние, което е твърде успокояващо. Моите изпити наближават - след броени дни са, а аз продължавам упорито да вися всяка вечер поне до 3 часа, без да правя нищо полезно, и после да се чудя защо винаги съм недоспала и недоучила.
Предвиждаме още свежи включвания от Англо-шотландския масив и двамата зли гения, които благодарение на постоянните напомняния на родителите си не се изпокараха, въпреки че станаха англичанин и шотландка, а дори с нетърпение очакват културния обмен на уиски и ... английски неща, whatever they are (mwaahahaha), който се очертава за Коледната ваканция. Stay tuned!
