(или Тъжният край на един тузарски живот, изпълнен с мъчения)
(или Как не бива да попадаме на биоложки)
(или Още заглавия, които впоследствие ще измисля)
Елеозора беше добра овца.
Всички обичаха да говорят за нея в минало време, още докато беше жива. Не че повечето дебили нямаха навика да натякват на всички предмети - одушевени или не - да умрат. И пак, няма как с чиста съвест да определите повтарянето на "Тя вечно ще живее в сърцата ни" като добра поличба.
Ето че неизбежното се случи. Вече го няма слънчевото, къдраво и жълто същество, което внасяше радост в нашите дни. Неведнъж Елеозора самоотвержено принесе тялото и достойнството си в жертва, само за наше забавление. Колко жестоки бяха хората с нея! Заслепени от собствената си мъка след 4 до 6 часа математика, често им се случваше да малтретират горкото добиче, за да разнообразят ежедневието си от традиционното анти-стресово бесене на щората.
Но нашата мила жълта овца търпеше стоически всички издевателства. Тъжното, приятели, е че никой така и не оцени колко благородно всъщност бе нейното дело. Със сълзи на очи и стиснати зъби това ранимо животинче понасяше всички разнообразни гаври на отегчените математици и не възразяваше срещу заснемането на нелегални порно-филми с нейно участие. По някаква необяснима причина всеки, който се докопваше до нея, изведнъж усещаше непреодолимото желание да й завърже краката на възел или да й набута тебешир в гърба. Никой не се замисляше за нейната ранена душа, която така и така вече страдаше от леки отклонения. Единствено Николай Костов се вгледа в нейния поглед и възкликна вдъхновено:
"Ама тя няма око!"
Винаги ще помним тези негови знаменити думи. Ще ги пишем по тетрадките си и ще инструктираме и децата си да ги пишат по тетрадките си, с надеждата те да останат като последния завет на човешкия род.
Но кажете ми, скъпи приятели, заслужаваше ли след целия този страдалчески живот, Елеозора да завърши точно така? В ръцете на биоложки?! Вярвам, че това бе най-нечестното престъпление срещу личността й, което по тежест не може да се сравни дори с най-креативните мъчения, на които е била подлагана в миналото.
Всъщност версията, че нашата жълта овца е била довършена от биоложки, не е потвърдена на 100%, но е твърде вероятна и е единственото логично обяснение за изчезването й. Возех си се аз един ден в 102, когато банда биоложки се наблъскаха около мен и взеха да обсъждат интересни неща (за щастие, слушалките ми бяха в пълна изправност). Когато слязох, стигнах до даскало и стоварих нереално тежката си чанта на чина, осъзнах, че Елеозора, скъпото ми добиче, вече я няма и че никога повече няма да я видя.
Поне не във веселия й жълт отенък.
Всички обичаха да говорят за нея в минало време, още докато беше жива. Не че повечето дебили нямаха навика да натякват на всички предмети - одушевени или не - да умрат. И пак, няма как с чиста съвест да определите повтарянето на "Тя вечно ще живее в сърцата ни" като добра поличба.
Ето че неизбежното се случи. Вече го няма слънчевото, къдраво и жълто същество, което внасяше радост в нашите дни. Неведнъж Елеозора самоотвержено принесе тялото и достойнството си в жертва, само за наше забавление. Колко жестоки бяха хората с нея! Заслепени от собствената си мъка след 4 до 6 часа математика, често им се случваше да малтретират горкото добиче, за да разнообразят ежедневието си от традиционното анти-стресово бесене на щората.
Но нашата мила жълта овца търпеше стоически всички издевателства. Тъжното, приятели, е че никой така и не оцени колко благородно всъщност бе нейното дело. Със сълзи на очи и стиснати зъби това ранимо животинче понасяше всички разнообразни гаври на отегчените математици и не възразяваше срещу заснемането на нелегални порно-филми с нейно участие. По някаква необяснима причина всеки, който се докопваше до нея, изведнъж усещаше непреодолимото желание да й завърже краката на възел или да й набута тебешир в гърба. Никой не се замисляше за нейната ранена душа, която така и така вече страдаше от леки отклонения. Единствено Николай Костов се вгледа в нейния поглед и възкликна вдъхновено:
"Ама тя няма око!"
Винаги ще помним тези негови знаменити думи. Ще ги пишем по тетрадките си и ще инструктираме и децата си да ги пишат по тетрадките си, с надеждата те да останат като последния завет на човешкия род.
Но кажете ми, скъпи приятели, заслужаваше ли след целия този страдалчески живот, Елеозора да завърши точно така? В ръцете на биоложки?! Вярвам, че това бе най-нечестното престъпление срещу личността й, което по тежест не може да се сравни дори с най-креативните мъчения, на които е била подлагана в миналото.
Всъщност версията, че нашата жълта овца е била довършена от биоложки, не е потвърдена на 100%, но е твърде вероятна и е единственото логично обяснение за изчезването й. Возех си се аз един ден в 102, когато банда биоложки се наблъскаха около мен и взеха да обсъждат интересни неща (за щастие, слушалките ми бяха в пълна изправност). Когато слязох, стигнах до даскало и стоварих нереално тежката си чанта на чина, осъзнах, че Елеозора, скъпото ми добиче, вече я няма и че никога повече няма да я видя.
Поне не във веселия й жълт отенък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар