Историята, която ще ви разкажа, се случила в далечната зора на човешкото съществуване. Или не, може би преди няколко месеца. Изворите не са абсолютно категорични, но във всеки случай действието се е развило някъде помежду тези две дати.
Нeйде из пукнатините на поразрушената Дървеница (става въпрос за един Софийски квартал) си живуркало едно безгрижно и леко психясало момиче, което условно ще наречем Пецка*. В нейния чист и невинен живот нямало никакви грижи, докато един ден в главата й не се заформила натрапчива и крайно тревожна мисъл - откъде може да си намери хипопотам? Трябвал й за мистичен ритуал по стара традиция - двама нейни добри приятели имали рожден ден и тя много държала да ги зарадва с емблематичното животно.
Решена на всяка цена да открие хипопотам до няколко седмици, тя тръгнала на дълги походи из Софийската джунгла в търсене на опасния звяр. Оказало се обаче, че намирането му никак не е толкова лесна задача, колкото може би изглежда в очите на непросветения. Навред в магазините тя била изпращана от ококорените погледи на продавачи, които съвсем не разбирали значението на този свят символ - хипопотама.
Отчаяна от неуспеха си, Пецка стигнала до мрачен и потискащ подлез. Стените застрашаващо се надвесвали над главата й, отнейде се чувало далечното ехо на незнайни същества на нощта. В дъното на тунела мъждукала само една витрина, през която се процеждала приглушена светлина. Пецка въздъхнала, решила, че това е последният й шанс, и се отправила към магазина.
И както често се случва с героите от митовете и легендите, там тя не открила онова, което търсела, но научила много по-ценна мъдрост:
- В цялата верига има дефицит на хипопотами.
Това отбелязала притеснено продавачката, след което взела да вади изпод тезгяха кашони с всевъзможни размери. Изровила всеки един от тях старателно до дъното. Открила мамути, лемури, катерици, слонове и всякакви причудливи животни, но нито един хипопотам! Трясвала всяко от съществата на тезгяха, трупайки ги на огромна заплашителна купчина. Най-накрая кашоните свършили и жената с тъжна усмивка се обърнала към Пецка:
- ... Искате ли да ви покажа нещо с подобни характеристики?
Смаяното момиче просто замръзнало на мястото си. Чудело се дали да се смее, дали да плаче, или да проклина злощастната съдба, която не му позволявала да открие единственото животно, за което сърцето му копнеело. В крайна сметка успяло да промълви:
- Добре.
Грижовната продавачка клекнала зад тезгяха си, извадила от там някакво странно същество и го плеснала пред клиентката си. То представлявало възможно най-абсурдната вариация на пластмасов динозавър.
- Ами... Това не става... - процедила Пецка през сълзи, защото си била настъпила единия крак с идеята да не се засмее истерично.
Жената се замислила.
- Явно искате нещо дебелокожо. Очевидно човекът е с такъв характер.
Пецка повече не издържала и се изхилила с пълна сила на няколкото вида и разцветки носорози, които се опитала да й пробута продавачката. След подробно разучаване на всички животински видове в магазина, двете установили, че нищо не наподобява достатъчно хипопотам, за да свърши работа. Така момичето си излязло с празни ръце, но затова пък запазило прекрасния спомен за търсенето на хипопотама - символът, който вероятно вече стои на почетно място в почти всяко българско домакинство, и заради това е такава дефицитна стока.
Каква е поуката?
Жизненоважната информация, особено ако е свързана с хипопотами, трябва да бъде следена внимателно. Проучванията винаги са за препоръчване пред щуравото търсене на хипопотами измежду пластмасови динозаври и разни изчезнали индивиди от ледниковия период.
За щастие обществото си е взело поука от трогателната история на госпожица Пецка. Вече съществува списък на местата, където могат да бъдат открити хипопотами - ще се радваме на всяко ново попълнение, което можете да ни осигурите.
1. Mall Of Sofia - всякакви размери, РОЗОВИ!
2. Петте Кьошета - точно срещу спирката на 9ката
3. Магазин "Пепеляшка", центъра на Перник
4. Подлеза на НДК - доста грозновати.
* Но вие всички си знаете, че тя всъщност се казва Лушка.
Нeйде из пукнатините на поразрушената Дървеница (става въпрос за един Софийски квартал) си живуркало едно безгрижно и леко психясало момиче, което условно ще наречем Пецка*. В нейния чист и невинен живот нямало никакви грижи, докато един ден в главата й не се заформила натрапчива и крайно тревожна мисъл - откъде може да си намери хипопотам? Трябвал й за мистичен ритуал по стара традиция - двама нейни добри приятели имали рожден ден и тя много държала да ги зарадва с емблематичното животно.
Решена на всяка цена да открие хипопотам до няколко седмици, тя тръгнала на дълги походи из Софийската джунгла в търсене на опасния звяр. Оказало се обаче, че намирането му никак не е толкова лесна задача, колкото може би изглежда в очите на непросветения. Навред в магазините тя била изпращана от ококорените погледи на продавачи, които съвсем не разбирали значението на този свят символ - хипопотама.
Отчаяна от неуспеха си, Пецка стигнала до мрачен и потискащ подлез. Стените застрашаващо се надвесвали над главата й, отнейде се чувало далечното ехо на незнайни същества на нощта. В дъното на тунела мъждукала само една витрина, през която се процеждала приглушена светлина. Пецка въздъхнала, решила, че това е последният й шанс, и се отправила към магазина.
И както често се случва с героите от митовете и легендите, там тя не открила онова, което търсела, но научила много по-ценна мъдрост:
- В цялата верига има дефицит на хипопотами.
Това отбелязала притеснено продавачката, след което взела да вади изпод тезгяха кашони с всевъзможни размери. Изровила всеки един от тях старателно до дъното. Открила мамути, лемури, катерици, слонове и всякакви причудливи животни, но нито един хипопотам! Трясвала всяко от съществата на тезгяха, трупайки ги на огромна заплашителна купчина. Най-накрая кашоните свършили и жената с тъжна усмивка се обърнала към Пецка:
- ... Искате ли да ви покажа нещо с подобни характеристики?
Смаяното момиче просто замръзнало на мястото си. Чудело се дали да се смее, дали да плаче, или да проклина злощастната съдба, която не му позволявала да открие единственото животно, за което сърцето му копнеело. В крайна сметка успяло да промълви:
- Добре.
Грижовната продавачка клекнала зад тезгяха си, извадила от там някакво странно същество и го плеснала пред клиентката си. То представлявало възможно най-абсурдната вариация на пластмасов динозавър.
- Ами... Това не става... - процедила Пецка през сълзи, защото си била настъпила единия крак с идеята да не се засмее истерично.
Жената се замислила.
- Явно искате нещо дебелокожо. Очевидно човекът е с такъв характер.
Пецка повече не издържала и се изхилила с пълна сила на няколкото вида и разцветки носорози, които се опитала да й пробута продавачката. След подробно разучаване на всички животински видове в магазина, двете установили, че нищо не наподобява достатъчно хипопотам, за да свърши работа. Така момичето си излязло с празни ръце, но затова пък запазило прекрасния спомен за търсенето на хипопотама - символът, който вероятно вече стои на почетно място в почти всяко българско домакинство, и заради това е такава дефицитна стока.
Каква е поуката?
Жизненоважната информация, особено ако е свързана с хипопотами, трябва да бъде следена внимателно. Проучванията винаги са за препоръчване пред щуравото търсене на хипопотами измежду пластмасови динозаври и разни изчезнали индивиди от ледниковия период.
За щастие обществото си е взело поука от трогателната история на госпожица Пецка. Вече съществува списък на местата, където могат да бъдат открити хипопотами - ще се радваме на всяко ново попълнение, което можете да ни осигурите.
1. Mall Of Sofia - всякакви размери, РОЗОВИ!
2. Петте Кьошета - точно срещу спирката на 9ката
3. Магазин "Пепеляшка", центъра на Перник
4. Подлеза на НДК - доста грозновати.
* Но вие всички си знаете, че тя всъщност се казва Лушка.
1 коментар:
Румс, а къде бориш магазинчето дето аз го изнамерих за Uriah? иначе GJ
Публикуване на коментар