Чудесата на 21-ви век

Какво се случва с мен напоследък... ами болен съм, седя си вкъщи, правя се, че уча и гледам филми. Освен това разсъждавам върху живота (както винаги), та реших да споделя част от мислите си с другите EGGS, та да може да се разпространява дебилщината. След като изгледа порядъчно количество филми, човек добива впечатлението, че животът някога е бил много по-интересен, интригуващ и във всички отношения привлекателен и че днешните времена просто са взели солта на живота (но за това пък са му сложили всякакви изкуствени добавки). И аз понякога се поддавам на подобни мисли, защото съм си фенче на живота на открито с меч в ръка. Но като се замислиш, че трябва 100 будали да се потят от сутрин до вечер на нивата, за да може един будала да се разхожда с меч надлъж и нашир и да се прави на велик - еми вие може и да се надявате да сте точно ТОЗИ будала, но в такъв случай аз ще сам будалата с арбалета зад вас.
Водейки се по тази линия, съвременността не е чак толкова лоша. Почваме да гледаме екшън филми и откриваме как разни пичове ядат коршуми за закуска и гранати за обяд, без дори да получат запек! Ето това е тарикатщина. Много хора на тяхно място просто биха се спекли и край. Гледаме филма, той е жесток, убийствен, направо кърти мивки и кенефи ( е не колкото Румси, но все пак ;) ) и когато той свърши, започваме да осъзнаваме колко жалък и незначителен е животът ни. Настъпва моментът да си погледнем бележника, за да превърнем подозренията за незначителност в твърди убеждения (не знам за другите, но при мен е така). Тогава, отчаян от действителността, човек най-сетне осъзнава, че ако не иска животът му да се изниже като пръдня от гащи и да остави у околните бегло неприятен мирис, трябва да направи НЕЩО. Тук вече е дебелият зелен въпрос: "как да направя НЕЩО?". Много дълго човек може да се заблуждава, че прави НЕЩО, просто като се мотка с разни хорица насам-натам, но тогава животът ти просто става дружна пръдня, нищо повече. За да можеш да оставиш следа, трябва първо да си верен на себе си и никога да не се отклоняваш от пътя си (не се притеснявай, че изглеждаш като идиот, това не е просто илюзия). Трябва да правиш нещо, защото вярваш, че то е добро, а не че е добро ЗА ТЕБ. Ще запитате защо се отклоних от заглавието и се насочвам в такава посока? Спокойно, не съм се отклонил. Ще стигна и до връзката. А тя е именно такава: пратете по дяволите (или при Лъчо) всичко, с което неизменно ни тъпчат главите, налагат ни като модел на живот и на мислене. Ако чакаме солта на живота да дойде при нас, ще си останем със заместителите. Трябва да копаем, да я търсим, ако се наложи, сами да си я създадем или да бъдем солта на живота, но да творим без калъпи и ограничения, да творим света, защото той няма да ни чака. Вярно е, че не умеем всички глупости, дето ги правят по филмите, но според мен можем нещо много повече: да променим действителността. Аз давам старт на 14-ти и това е само началото. Нека животът ме догонва, ако може. След мен, лъвчета!