Из "Писма до някого"

Из "Писма до някого"

Писмо от Рум, Кристиян и Кристина за Ники (отговор)
Дата: Неизвистна
Място: Пернишкия парк

Hi и на теб!
За пръв път виждаш почерк на човек, който се люлее на люлка в момента. ("Или поне седи на люлка!" добавя Кристиян) Популярността на тези двама герои - Кристина и Кристиян, която почти доби световни мащаби, ги кара от срам ("или от кеф - не се знае" - казва Кристина) да се изчервяват. Хрумна им дори ("на МЕН!" - крещи Кристиян."Истирично, може да добавиш!") интересната идея да участват в конкурса "Евровизия". Кристина дори започна своите тренировки от сега с кавър-версията на "Как боли" (настани се на изръмбената люлка). "Това ще бъде дълго писмо!" - предусеща Кристиян ("и изпада в бурен смях" - някак безразлично добавя същия) Писането е трудно. Наложи се дори да си натръгна панталоните. Както казва моята легендарна даскалка по литература - КОСТОВА, по-древна и от фараон (идея на всеобщия любимец на младите дами - Кристиян) - "СЛОВОТО се ражда по-трудно и от човешкото същество!!!" *ръкомаха*
А сега отивам да взема тревичка от Перник. Предай на Алето, че за съжаление, Кристиян отказа да я дъвче, като изтъкна за мотив: "Някое куче е пикало върху нея!!" Затова пък скоро може да очакваме плакати на всеобщите любимци - аз лично ще се погрижа.
*Пляс!*. Кристиян не издържа и със страшна сила лепна отрудената си, мазолеста ръка (от писане на съчинения :р~) за челото си. Както за всички други свои действия, sex-бомбата (Кристиян бе!) има причина: неудържимата, животинска и страстна любов на Кристина към така нар. Потър (по-рано известен като Маргарина в нашето училище). "Мога да мисля и за друго!" - протестира тя. "ЗА СТОЙНЕВ" - отговарят в един глас другите двама. "За Сашко, бе!" - пояснява Кристина, имайки предвид своята вече почти осем-годишна любов. (Не, не опитваме да вкараме никакви педофилски мотиви в историята си, имаме предвид, че тя го обича вече от почти осем години. Как можахте да си помислите друго.) На Кристиян му се привиждат бонбони - още повече в косата на Кристина. "Дай му един бонбон бе, човека не може да издържа вече!" - възкликвам възмутено аз. С трепереща ръка, той плахо посяга към пакетчето с виолети, макар езикът му вече да придобива ултравиолетов цвят. Захарният глад пак се обажда. Но поне не е толкова опасен, колкото маргариновият глад. Някой рече - "маргаритка" и сетивата на Кристина се заостриха до краен предел "Тази пейка не е удобна" възкликва тя. "Тва да не е легло!" - възмущава се Кристиян. "Аз легло не употребявам. Пода, стените...", "Тавана!" - добавям аз. "Аз казах - преодолява всички закони на гравитацията" подсеща ме Кристиян.
Сега ще ви задам един въпрос. Да не вземете да спрете да ни пишете след този роман! Да не би да съм изхабила напразно тефтера.
"Кристинааа!" - Побутва я Кристиян с надеждата да слезе на земята. "КЪДЕ ГО ВИДЕ?!!" - изстрелва тя бързо. Не, всъщност не се е влюбила в някакъв старец, седящ на отсрещната пейка, както предположи Крис. Тя просто е видяла в негово лице вече остарелия Потър. Колко романтично - иска да остареят заедно. Дано след това писмо да не го хване Кристиян стомашната треска пак, че ще се хили, без да издава звук - само чрез отваряне на устата си. Кристиян ме заплашва, че ще ми излиже "треволяко". Добър начин с Алето да се свържат в свещен съюз - малко странен, но какво да се прави :р~~~~

От пернишкия парк
приятен ден ви можелават

Руми и световно известните Кристина и Кристиян! {}
(тук би трябвало да стоят подписите ни! :Р)

П.С. Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна (хех)