Макар че силно се съмняваме да не сте чували за "Предизвестен смях" - тази прословута суперпродукция, все пак ще издадем малко тайни от кухнята на режисьорския екип. Вероятно нашите върли фенове са наизустили всички тези подробности и могат да ги изрецитират с точност до 1024-тия знак, но трябва да помислим и за новите си фенове, които с всеки ден се множат и множат.
Предизвестен Смях
Сагата за Бар Кютук - единствената по рода си българска филм продукция, снимана в Пернишкия парк... и с бюджет, равняващ се на стойността на две батериийки и няколко балончета...
Нима не сте чували за "Предизвестен Смях"?! Е, би трябвало вече да чуете! Това е следващият касов хит, който ще се върти по кината и хората като полудели ще се избиват, за да си купуват билети! Естествено, той ще получи няколко оскара и още десетки филмови награди...
Дотук с фантазиите. "Предизвестен Смях" е просто нашият филм. Филм, който може и никой да не гледа, но затова пък сме хвърлили много труд върху него. Снимките ще продължат другото лято (тъй като сега просто няма как да се събираме из училищата :р) и ... не се очаква да бъде завършен НЯКОГА, но вие можете да си се надявате.
Нашият филм е прекрасен, изпъстрен с брилянтни идеи, но има и няколко недостатъка... НЯКОЛКО...
> Бюджет няма, а министерството на културата ПАК не ще да ни спонсорира! Накъде сега ще върви българското филмово изкуство? ... Шегата настрана, по някаква странна причина не успяхме да открием продуцент (защо ли?!) и затова бюджета ни се равнява на няколко батерии, с които да си задвижваме камерката (пак добре, че не е с динамо), три-четири балончета, които да напълним с вода и ва хвърлим на главата на Данчо (а той все ги пукаше без капка уважение!), и един кроасан, който пак Данчо да изяде (тоя Данчо не стига, че не става за актьор, пък и ни изяде бюджета!)
> Имаме една камера (която между другото е лично моя :Р) и не можем да си позволим да правим снимки от различен ъгъл! Наздраве.
> Нямаме и оператор. И макар че никой от нас не може да снима с камера (особено Кристина!), се налага сами да се справяме и с тази задача. Не се учудвайте защо в никой кадър не присъстваме всички.
> Не сме си довършили сценария. Имаме много идеи, но като се съберем, се разлигавваме и... нали се сещате
> В крайна сметка ако започнем да вършим някаква работа, все някой ще се отегчи и ще се скараме или поне ще преустановим снимките
> Налага се да снимаме една сцена по близо 100000 пъти, защото актьорите си забравят репликите, забравят откъде да минат, минават от грешната страна, оператора говори зад кадър или се препъва и пребива. Хърей!
> Нямаме пари за никакви декори, така че използваме парка. За нещастие хората там не ни помагат - даже напротив, непрекъснато ни се пречкат. И те звезди да стават!
> Ако ни трябва сцена на закрито, се оказва, че не можем да намерим подходящо място. Апартаментите ни не могат да се маскират на нищо, освен на обикновен апартамент (а никъде в сценария не ни е необходим обикновен апартамент).
> В следствие на горното решаваме да снимаме на обществено място, но естествено на актьорите ще им е неудобно да се правят на маймуни
> В крайна сметка, докато се наканим, ни свършва батерията на апарата
> Ако случайно снимаме нещо КАКТО ТРЯБВА, се издънваме в монтажа
> Камерата е направена калпаво и записва не това, което се чува пред нея, а звука зад кадър. Хитро, а? Тъй като нямаме пари за подвижни микрофони, се налага да записваме наново репликите и да ги наставяме. Все пак в града не е кой знае колко тихо.
> Не можем да снимаме нищо по-динамично, защото нямаме релса за камерата. Нито стойка. Когато ходим заедно с нея, целия екран подскача.
... и в крайна сметка след всички тези злополуки се отказваме... поне за малко :))
Основни сюжетни линии
Идеята на филма... Ъъ.... Ъъ.ъ... Айде някой да помогне, а? :Р
Та, да започнем по-добре не с идеята, а с героите. Основният герой е Бар Кютук, злият властелин на Гъбълите. (Lord of the Gubbles) Той иска да унищожи света и да си отмъсти на негова бивша служителка (Кристина) за това, че го е изоставила и е преминала на страната на доброто. За целта той си сглобява нов служител със злите си сили - неговия малък син Бар Кютук Младши (Бар Кютук Младши). Двамата, заедно с тяхната армия от гъбъли (гълъбите) се отправят на опасно пътешествие!
Междувременно млад птицевъд (Кристиян) си търси работа в клиниката на жестока и саркастична дама (Руми). Получава я... не се знае защо :Р
В същото време съпругът на бившата служителка на Бар Кютук (Даниел) се разхожда из парка и ненадейно бива улучен по главата от балон, паднал от небето. Прибирайки се вкъщи, някой звъни на вратата му и му подхвърля кроасан - 7 DAYS (никаква реклама!). След 7 дни той умира. Кристина иска възмездие.
Големите въпроси
Какво ще се случи по-нататък? Дали сестрата на Бар Кютук (Адриана) ще му помогне, или ще се изправи срещу него? Ще получи ли Кристина това, което иска? Кристиян ще се издигне ли в работата, или Руми ще го уволни?! Кой и защо е подхвърлил кроасана на Даниел?! Кой ще се окаже Бар Кютук и какво ще стане с Младши (ако се измъкне от братовчедката на Кристина)... И ЩЕ БЪДЕ ЛИ ЗАВЪРШЕН ВЪОБЩЕ ФИЛМА?!! Очаквайте - не много скоро :D
Предизвестен Смях
Сагата за Бар Кютук - единствената по рода си българска филм продукция, снимана в Пернишкия парк... и с бюджет, равняващ се на стойността на две батериийки и няколко балончета...
Нима не сте чували за "Предизвестен Смях"?! Е, би трябвало вече да чуете! Това е следващият касов хит, който ще се върти по кината и хората като полудели ще се избиват, за да си купуват билети! Естествено, той ще получи няколко оскара и още десетки филмови награди...
Дотук с фантазиите. "Предизвестен Смях" е просто нашият филм. Филм, който може и никой да не гледа, но затова пък сме хвърлили много труд върху него. Снимките ще продължат другото лято (тъй като сега просто няма как да се събираме из училищата :р) и ... не се очаква да бъде завършен НЯКОГА, но вие можете да си се надявате.
Нашият филм е прекрасен, изпъстрен с брилянтни идеи, но има и няколко недостатъка... НЯКОЛКО...
> Бюджет няма, а министерството на културата ПАК не ще да ни спонсорира! Накъде сега ще върви българското филмово изкуство? ... Шегата настрана, по някаква странна причина не успяхме да открием продуцент (защо ли?!) и затова бюджета ни се равнява на няколко батерии, с които да си задвижваме камерката (пак добре, че не е с динамо), три-четири балончета, които да напълним с вода и ва хвърлим на главата на Данчо (а той все ги пукаше без капка уважение!), и един кроасан, който пак Данчо да изяде (тоя Данчо не стига, че не става за актьор, пък и ни изяде бюджета!)
> Имаме една камера (която между другото е лично моя :Р) и не можем да си позволим да правим снимки от различен ъгъл! Наздраве.
> Нямаме и оператор. И макар че никой от нас не може да снима с камера (особено Кристина!), се налага сами да се справяме и с тази задача. Не се учудвайте защо в никой кадър не присъстваме всички.
> Не сме си довършили сценария. Имаме много идеи, но като се съберем, се разлигавваме и... нали се сещате
> В крайна сметка ако започнем да вършим някаква работа, все някой ще се отегчи и ще се скараме или поне ще преустановим снимките
> Налага се да снимаме една сцена по близо 100000 пъти, защото актьорите си забравят репликите, забравят откъде да минат, минават от грешната страна, оператора говори зад кадър или се препъва и пребива. Хърей!
> Нямаме пари за никакви декори, така че използваме парка. За нещастие хората там не ни помагат - даже напротив, непрекъснато ни се пречкат. И те звезди да стават!
> Ако ни трябва сцена на закрито, се оказва, че не можем да намерим подходящо място. Апартаментите ни не могат да се маскират на нищо, освен на обикновен апартамент (а никъде в сценария не ни е необходим обикновен апартамент).
> В следствие на горното решаваме да снимаме на обществено място, но естествено на актьорите ще им е неудобно да се правят на маймуни
> В крайна сметка, докато се наканим, ни свършва батерията на апарата
> Ако случайно снимаме нещо КАКТО ТРЯБВА, се издънваме в монтажа
> Камерата е направена калпаво и записва не това, което се чува пред нея, а звука зад кадър. Хитро, а? Тъй като нямаме пари за подвижни микрофони, се налага да записваме наново репликите и да ги наставяме. Все пак в града не е кой знае колко тихо.
> Не можем да снимаме нищо по-динамично, защото нямаме релса за камерата. Нито стойка. Когато ходим заедно с нея, целия екран подскача.
... и в крайна сметка след всички тези злополуки се отказваме... поне за малко :))
Основни сюжетни линии
Идеята на филма... Ъъ.... Ъъ.ъ... Айде някой да помогне, а? :Р
Та, да започнем по-добре не с идеята, а с героите. Основният герой е Бар Кютук, злият властелин на Гъбълите. (Lord of the Gubbles) Той иска да унищожи света и да си отмъсти на негова бивша служителка (Кристина) за това, че го е изоставила и е преминала на страната на доброто. За целта той си сглобява нов служител със злите си сили - неговия малък син Бар Кютук Младши (Бар Кютук Младши). Двамата, заедно с тяхната армия от гъбъли (гълъбите) се отправят на опасно пътешествие!
Междувременно млад птицевъд (Кристиян) си търси работа в клиниката на жестока и саркастична дама (Руми). Получава я... не се знае защо :Р
В същото време съпругът на бившата служителка на Бар Кютук (Даниел) се разхожда из парка и ненадейно бива улучен по главата от балон, паднал от небето. Прибирайки се вкъщи, някой звъни на вратата му и му подхвърля кроасан - 7 DAYS (никаква реклама!). След 7 дни той умира. Кристина иска възмездие.
Големите въпроси
Какво ще се случи по-нататък? Дали сестрата на Бар Кютук (Адриана) ще му помогне, или ще се изправи срещу него? Ще получи ли Кристина това, което иска? Кристиян ще се издигне ли в работата, или Руми ще го уволни?! Кой и защо е подхвърлил кроасана на Даниел?! Кой ще се окаже Бар Кютук и какво ще стане с Младши (ако се измъкне от братовчедката на Кристина)... И ЩЕ БЪДЕ ЛИ ЗАВЪРШЕН ВЪОБЩЕ ФИЛМА?!! Очаквайте - не много скоро :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар