Из "Писма до Някого"
Писмо второ, дата неизвестна.Ще започнем с полисемантичният тийнейджърски поздрав:
ВАЗААААААА! :Р~
Ние с Кристинка сме си тук, на любимото дърво. "Я съм яхнала коня!!!" извиква тя. Искаше да каже клона, но в мръсното й подсъзнание изникнаха прословутите ташаци на коня. Знаеш ли, че статуята на Кракра Пернишки в градинката при общината (до прословутото езерце, където се удави и героично загина, изпълнявайки служебния си дълг, тетрадката на Кристиян), която включва... ("този къв се води? ... Войвода?" - питам аз, а Кристина, замислена както винаги, ми отговаря: "селянин". Забележителна е нейната гражданска принадлежност и междупланетна солидарност. Днес, докато си пишехме съчинение разсъждение, поправих Кристина: ""солидарност" се пите със "о", не със "у".") Е да де, отвлякох се. Основната идея на разказа ми беше, че статуята на коня си има ташаци. Когато за пръв път забелязахме това, природолюбителката (Кристина) развълнувано възкликна: "Ама на коня ташаците не са такива!!...!". "За едни ташаци колко изписа!!" извиква Кристина, възмутена, че не можем да запишем останалите си идеи.
Седим си тука ние двечките и си говорим простотии. Както вероятно вече сте забелязали, един от членовете (забележи на коя дума ми свърши химикала!) на Тристранния пакт липсва. Опечалени сме от отсъствието на нашия любим Кристиян! Не можем да живеем без него! Звучи ли ти като любовна клетва? Тва го измисли Кристина! (дебело подчертавам!). "Какво ли е станало с Кристиян?" чудеше се Кристина, докато идвахме насам. Господина ни уведоми, че бил повръщал. Вчера срещнахме един печен тип с китара, който пееше следната песничка:
Пешко и свинята
са първи сладоледи,
първи сладоледи,
като братовчедиииииииии.
Оставих му 15 стотинки, под предтекст, че нямам повече. Той пък ми обяви, че произношението ми било Пловдивско! Представяш ли си!
Та помислихме, че този тип е проклел Кристиян с някоя странна песничка, защото като спрях да си говоря с музиканта, Крис избяга. (блох) Стигнахме обаче до по-достоверна версия. Заболял е заради своята изгора. Моята хипотеза е, че редовните контакти с Баба Яга не се отразяват добре на никого. Бавно, но необратимо се разгражда психиката, а плътта се разлага. "Представяш ли си да се разложи?!" извика Кристина и аз не можах да спра да се хиля като побъркана в продължение на поне пет минути. По думите й Баба Яга е единственият индивид, който все още се храни с радиоактивната риба-меч от река Струма, в резултат на което носът й е неправомерно дълъг.
Тука ще пребиваме половината Перник. Жив човек от нас няма да остане. Ако случайно чуете по новините коментари от типа на: "група душевно болни кокозаври пребиха брутално няколко нищо-неподозиращи мирни граждани в Перник" - не се притеснявайте. Ние сме. Моля не давайте координатите ни на полицията, иначе ще дойдем да върлуваме и из вашия град. В телефона на Кристина е записано - за 15 юни - "да пречукам една от пети клас"- Засега в акцията ще участват Руми, Кристи, Марата и Рали, но за другата, която ще пребиваме - седмокласничка - мога да събера цяла армия. Веднага щом довършим писмото ще отидем да видим сметката на една със тениска на "7 Days" - ще ни трябва за филма. Повече подробности - друг път.
Ако след всичко, което чу, все още искаш да идваш в Перник, поздравления! Ти си много смел човек!
Айди чаооо! {}
*прелестните подписи на Руми и Криси*
Няма коментари:
Публикуване на коментар